Определение № 536 от 22.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 817/2024 г.

Производството е образувано на основание чл. 43, т. 3 от НПК, по повод определение № 63 от 9.09.2024 г. по а.н.д. № 221/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Берковица, с което и.ф. председател и административен ръководител на районния съд е прекратил съдебното производството по делото и е изпратил същото по компетентност на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК предвид следните съображения: Производството по а.н.д. № 221/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Берковица е било образувано по жалба срещу наказателно постановление № X 92-01-524/31.07.2024 г. на зам.-изпълнителен директор на Агенцията по вписванията и административно-наказващ орган на основание Заповед № РД-01-402/29.06.2022 г. (изм. със Заповед № РД-01- 558/31.05.2024 г. на изпълнителния директор на същата агенция), издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 92-02-21/21.05.2024 г., с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 63, ал. 6, т. 1, вр. параграф 9, ал. 2 от ПЗР на Закон за мерките срещу изпирането на пари е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева по чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП на „С. 99“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: обл. М., общ. Б., [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор М. Т. Г.-М.. С отделни определения по делото всички съдии от състава на районния съд, компетентен да разгледа делото, са се отвели от разглеждането му по реда на чл. 31, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК. В актовете си съдиите са изложили като причина за направените самоотводи обстоятелството, че изпълнителният директор на юридическото лице - жалбоподател е вещо лице в Окръжен съд – гр. Монтана, познават я лично и са работили с нея служебно в това й качество, като са изградили лични и колегиални, макар и само по професионален повод взаимоотношения, поради което биха могли да се считат за предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото. При това положение е очевидно, че формирането на съдебен състав, който да разгледа делото е невъзможно и при наличието на условието по чл. 43, т. 3 от НПК то следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг, еднакъв по степен съд. За да се избегнат евентуални отводи в бъдеще поради качеството на жалбоподателя като вещо лице в съдебния район на Окръжен съд – гр. Монтана, то делото следва да бъде изпратено на Районен съд – гр. Костинброд, който е към съдебния район на Софийския окръжен съд. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,