Определение № 110 от 28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 530/2017 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2, изр.І ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 29/04.01.2017 г. на З. Ю. М. и Н. А. А., двамата от [населено място], [община], област Шумен срещу разпореждане № 1994/22.12.2016 г. по ч.тр.д. № 561/2016 г. на Апелативен съд Варна, с което се връща като нередовна частната им касационна жалба вх. № 7652/05.12.2016 г. В частната жалба се поддържа, че указанията на съда не са били изпълнени в цялост, тъй като упълномощеният по делото адвокат отказал да приподпише частната касационна жалба. Според жалбоподателите, съдът е следвало служебно да изпрати жалбата за приподписване след като пълномощното е приложено по делото, тъй като частната жалба е написана от друг адвокат, който не е могло да бъде открит и поради това липсва приподписване на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, поради което е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Срещу определение № 719/22.11.2016 г. по ч.гр.д. № 561/2016 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава разпореждане 834 от 13.09.2016 г. по в.гр.д. № 21/2016 г. на Окръжен съд Шумен за връщане на касационната жалба на З. Ю. М. и Н. А. А. от 09.08.2016 г. против въззивното решение на Окръжен съд Шумен, е подадена частна касационна жалба вх. № 7652/05.12.2016 г., която в съответствие с изискванията на процесуалния закон, апелативният съд е приел, че е нередовна, тъй като не е подадена от лица с юридическа правоспособност, не е представено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, адвокатско пълномощно за касационната инстанция и дължимата държавна такса от 15 лева. Съдът е дал указания за отстраняването на тези недостатъци, а съобщението с указанията е връчено лично на жалбоподателите на 09.12.2016 г., които с молба от 21.12.2016 г. /пощ. клеймо от 16.12.2016 г./ са представили банково бордеро за внесена държавна такса от 15 лева по сметката на Върховния касационен съд. Останалите указания на съда не са били изпълнени, поради което с обжалваното разпореждане № 1994/22.12.2016 г., частната касационна жалба е била върната на жалбоподателите. Разпореждането на Апелативен съд Варна следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Оплакванията на жалбоподателите във връзка с откриване на техния адвокат са без правно значение, тъй като задължението за подаване на редовна касационна жалба е на страната, която обжалва съдебния акт по делото, а не на администриращия жалбата съд, който може единствено да даде указания за изискванията на закона и как да бъдат отстранени недостатъците в подадената жалба. В случая, частната касационна жалба не е приведена в съответствие с изискванията на чл.284, ал.2 и ал.3, т.1 и т.3 ГПК, поради което правилно е била върната. Воден от изложеното Върховният касационен съд, ІV г.о.