Определение № 43 от 02.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 217/2018 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], със седалище В. за отмяна на влязлото в сила определение на Варненския окръжен съд № 2017 от 05.06.2015 г., по в.гр.д.№ 1562 /2015 год., с което след обезсилване на решението на Варненския районен съд № 23 от 05.01.2015 г., по гр.д.№ 10012/2014 г., на осн. чл.233 ГПК е прекратено производството по делото, с оглед направен от ищеца отказ от иска. Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и евентуално на чл.303, ал.1,т.2,изр.4 и т.З ГПК молителят е аргументирал с наличие на влязло в сила на 28.09.2017 г. решение на Варненския окръжен съд, по т.д.№ 762/2015 г., с което по реда на чл.29 ЗТР е прието за установено, че извършеното вписване по партидата на [фирма], гр.В. на К. Д., като управител на ЮЛ- търговец е несъществуващо обстоятелство. Поради това, според изложеното от [фирма], гр.В., заявеният от същата, с молба до В., вх. на 19.052015 г., отказ от иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу [фирма] не е породил целените с него и разпоредени от чл.233 ГПК правни последици. С оглед изложеното молителят счита, че в случая са налице новооткрити писмени доказателства за ненадлежното му представителство, като ищец в инстанционното производство, при заявяване на отказ от иск от волеизявяващ за Е. орган по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, евентуално - установени престъпни действия на представител на страната по см. на чл.303, ал.1, т.2, пр.4 ГПК и респ. на акт, на който определението чиято отмяна се иска е основано и който впоследствие е отменен - вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на молителя- чл.ЗОЗ, ал.1, т.З ГПК, поради което иска молбата му за отмяна да бъде уважена. Ответникът по молбата [фирма] е депозирал отговор в срока по чл.306, ал.З ГПК за неоснователност на въведените отменителни основания, излагайки подробни писмени съображения. Д. отговор е подписан от адв.Н.Банков, като преупълномощен от АД" В., Ж. и партньори". Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон, е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса, в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на извънинстанционен контрол по чл.ЗОЗ, ал.1 ГПК влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане относно основателността и. Доколкото от съдържанието на пълномощното на адв.Н.Банков, обаче, не може да се направи извод за учредена на същия представителна власт и за производството по отмяна, уредено по действащия ГПК като извънредно, извънинстанционно, настоящият съдебен състав намира, че за да бъдат взети предвид изложените от ответника съображения, на последния следва да бъдат дадени указания за представяне на изрично пълномощно за извънинстанционното производство по чл.ЗОЗ ГПК на процесуалния представител, подписал отговора му на молбата за отмяна, каквито общото пълномощно по чл.34, ал.1 ГПК, вкл. „за всички инстанции", не дава. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС