Определение № 81 от 06.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г.

Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.290 ГПК. С решение №870/24.02.2011 г. по гр.д.№137/2010 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е оставил в сила решение №1324/28.10.2009 г. по гр.д.№1964/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., І-ви състав. Със същото решение касационният жалбоподател [фирма] –[населено място], област П., е осъден да заплати В. В. Д. разноски за касационното производство в размер на 3180 лева. С молба, вх.№2666/22.3.2011 г., подадена от адв. М. – процесуален представител на касационния жалбоподател [фирма] –[населено място], област П., е поискано изменение на касационното решение в частта за разноските, като същите бъдат намалени съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Застъпва се становище, че обжалваемият интерес пред касационната инстанция е в размер на 22875,65 лева, като същите бъдат намалени съгласно наредбата за адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата и ответник по касационната жалба – В. Д., посредством процесуалния си представител – адв. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.248, ал.2 ГПК, като се твърди, че цената на иска и пред трите инстанции остава непроменена – 36063,71 лева, а договореното възнаграждение за адвокат е изчислено при условията на чл.7, ал.2 и § 2 от ДР на Наредба №1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК, както и писменият отговор на ответника в настоящото производство намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок от постановяване на решението. Разгледана по същество тя е частично основателна. От съдържанието на въззивната жалба е видно, че предмет на обжалване пред въззивния съд са и трите предявени иска като решението за този с цена 17703,67 лева се обжалва само за сумата 4850,61 лева, тъй като жалбоподателят признава, че разликата между двете суми, а именно 12853,04 лева му е изплатена от застрахователя. За останалите искове обжалването е пълно, или предмет за обжалване е сумата 23210,65 лева, която е предмет на обжалване и с касационната жалба. При това положение изчисляването дължимите разноски от ищеца – жалбоподател, на ответника по жалбата сочи, че дължимата сума по чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде намалена, съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2 от Допълнителните разпоредби на същата наредба с 437,36 лева, или дължимите от касационния жалбоподател разноски възлизат на 2742,64 лева. Неоснователно е искането на молителя – касационен жалбоподател за приложение на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като присъдените разноски съответстват на изискванията на горепосочените правни норми. Водим от изложените съображения и на основание чл.248, ал.1, предложение второ ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,