Решение № 6870 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2014 г.

Решение № 6870 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Красимир Ангелов Караджов против решение № 1155/08.05.2014 г. по адм. д. № 3076/2013 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 131205866/07.06.2013 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 932/30.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са му определени при ревизия по чл. 122 ДОПК данъчни задължения върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2010 години и лихви за забава, както и определени за същите периоди вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО и жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 860 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА като незаконосъобразен и да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Извършената ревизия на лицето е повторна, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № 1205866/07.12.2012 г., след отмяна от горестоящия административен орган на първоначално издадения РА с указания за определяне на задължения за осигурителни и здравни вноски по реда на чл. 124а ДОПК. Възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за 2006 г. са поддържани от касатора като се твърди, че не е установено кога е връчена заповедта от 07.12.2012 г., тъй като 5-годишния срок по чл. 109 ДОПК изтича на 31.12.2012 г. Възражението за изтекла давност за определяне на задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., е неоснователно. Видно от приложеното към преписката, на л. 169 от делото, Уведомление до Красимир Караджов, изх. № РД22-405/13.12.2012 г. лицето е уведомено, че ще му бъде извършена ревизия по чл. 122 ДОПК за периода 01.01.2006 г. -31.12.2010 г., като вноските за ДОО, ЗО, ДЗПО и УПФ ще бъдат определени по реда на чл. 124а ДОПК. Това уведомление е връчено на лицето лично на 13.12.2012 г. (л. 170). Така че за ревизията по реда на чл. 122 и 124а ДОПК лицето е уведомено, включително и за издадената заповед за възлагане на ревизия от 07.12.2012 г., преди 31.12.2012 г., когато изтича петгодишния срок за извършване на ревизия за задължения за 2006 г. Основателна е касационната жалба за неправилност на решението, съответно незаконосъобразност на РА относно установените по реда на чл. 124а ДОПК вноски за задължително осигуряване. Вноски по КСО са недължими, тъй като с ревизията по чл. 122 ДОПК не е установен произходът на доходите, за които се твърди, че са укрити, за да се приеме, че е налице трудово възнаграждение, върху което се дължат вноски за ДОО. Относно задължителните вноски за здравно осигуряване, същите не са дължими, тъй като видно от преписката, лицето е получавало обезщетение като безработен, за което е уреден специален ред и за здравното осигуряване на лицата за съответния период. След като не е установено, че са налице доходи от трудова дейност, то липсва и основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по КСО, каквито са установени незаконосъобразно и подлежат на отмяна за всички ревизирани периоди, включително и ЗО на посоченото основание. Предвид изложеното, в отхвърлителната му част за задълженията за задължителни осигурителни вноски за посочените периоди от 2006 г. до 2010 г. първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова по същество, с което оспорването на РА в тази част да бъде уважено и ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен в частта за задълженията за задължителни осигурителни вноски определени по реда на чл. 124а ДОПК за периода 2006 г. - 2010 г. и лихвите за забава, с последиците по закон - коригиране на присъденото юрисконсултско възнаграждение на административния орган и присъждане разноски за касационния жалбоподател за двете инстанции, съобразно уважената жалба и представените разходни документи. В останалата част, са неоснователни твърденията за неправилно определен паричен поток, вследствие на непризнати заемни средства, получени от трето лице, с което се променя началното салдо към 01.01.2006 г. и неуважени възражения, във връзка с платени данъци по ЗМДТ и направени разходи по две фактури, издадени на лицето от посочени фирми, вследствие на извадка от регистрите на НАП. Относно получени заемни средства от лицето Иванко Делов Тошкин: Правилни са изводите на съда, че липсват доказателства, че лицето-заемодател е имало в наличност заемните средства, както и липсват доказателства за предаване на сумите. Тъй като при насрещна проверка лицето-заемодател не е открито на адреса, от справката в информационната система на НАП е установено, че е регистриран като ЕТ, но не е декларирал печалби от дейността. Липсват каквито и да е други доказателства за разполагаеми средства при това лице. Липсват доказателства и за реално предоставяне на сумите. Относно възражение за отчетени като разходи платени данъци: Платените данъци са удостоверени с разходни документи и са дължими за притежавани от лицето недвижими имоти. Твърдението, поддържано в касационната жалба, че така представените документи не удостоверяват кой е платецът с което се въвежда твърдение, че това не е ревизираното лице, са недоказани и целят установяване на нови факти, което е недопустимо в касационното производство. Платежните нареждания са приложени по делото, както и данни за дължимост на данъци по ЗМДТ за съответните години, поради което възражението е неоснователно. Недоказани са възраженията свързани с разходи по фактури, установени от регистрите на НАП. Твърденията, че издадена фактура за дограма не е достатъчна за доказване разход в размера, посочен в нея, са неоснователни. Липсват каквито и да е други доказателства, във връзка с оспорване на тези разходи, поради което изводите на съда в тази част от решението са правилни. Доказателствената тежест, във връзка с възраженията по РА, е за оспорващия, тъй като данъчната основа е определена по реда на чл. 122 ДОПК. В случая органите на приходната администрация, са установили по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл. 122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на фактическите установявания и на материалния закон. В хода на проведеното административно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснованият извод за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на облагаемата данъчна основа за облагане с преки данъци. По делото е била допусната и приета ССчЕ, която е дала варианти на паричния поток, с включени заемни средства, по твърденията на жалбоподателя и с изключване от разходите, платени данъци по ЗМДТ. Правилно съдът е възприел вариантът на експертизата, с невключване в приходната част на твърдяните заеми от физическо лице и с включване в разходната част на платените данъци по ЗМДТ и разходите по фактури от регистрите на НАП. Заключението на експерта по така приетия от съда вариант, потвръждава изводите на ревизиращия орган. Оспорване на заключението не е направено от страна на жалбоподателя при приемането му от съда. По изложените съображения, решението в частта, с която е отхвърлено оспорването на РА за определени при ревизия по чл. 122 ДОПК данъчни задължения върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2010 години и лихви за забава, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с отмяна на РА в частта за установените задължения по КСО и с оставяне в сила на решението в отхвърлителната част по отношение установените задължения за преки данъци по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периода 2006-2010 години, следва да бъде намалено присъденото юрисконсултско възнаграждение за размер над 150 лв. На касатора се дължи присъждане на разноски по делото, съобразно уважената жалба, определени в размер на 245 лв. от общо направените за двете съдебни инстанции разноски в размер на 375 лв., от които 300 лв. за вещо лице и 75 лв. държавни такси, съобразно представените по делото разходни документи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение