Определение № 172 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Ц. П. Ц. и Р. Я. П. чрез адв.Менков за изменение на Решение № 12291/13.11.2024 по адм. дело № 7078/2023 г. на Върховния административен съд в частта за разноските.Искането е в насока осъждането в частта за разноските да бъде солидарно,или алтернативно разделно,като всеки един от жалбоподателите заплати на ответника сумата от 8,33лв. По молбата на адв.Менков, в срока по чл.248 ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 АПК Прокурорската колегия на ВСС е възразила с аргументи за неоснователност на искането. Видно от решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, Върховният административен съд е отхвърли жалбите на Ц. П. Ц. против решения на ПК на ВСС по т. 3.1, 3.2. 283, 3.3 по Протокол № 25 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 05.07.2023г; и на Р. Я. П. чрез адв.Менков против против решения на ПК на ВСС по т. 3.1, 3.2. 244, 3.3, по Протокол № 25 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 05.07.2023г.като в частта за разноските е присъдил в полза на ответника Прокурорска колигия на ВСС всеки един от двамата жалбоподатели да заплати сумата от по 150 лв- юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143 ал.1 АПК вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. След като съобрази доводите на страните и прецени допустимостта и основателността на отделните искания съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна страна: Искането е допустимо,като депозирано на дата 11.12.2024г,т.е в едномесечния срок,посочен в чл.248 от ГПК,приложим на осн. чл.144 АПК в настоящето производство. Разгледано по същество е неоснователно поради следните мотиви:Действително по адм. дело № 7078/2023г по описа на ВАС се е провело едно съдебно заседание- на 18.09.2024г,където ответникът ПК на ВСС е бил представляван от юриск.Антова и същата е взела становище по основателността на всички жалби,предмет за разглеждане в производство,в това число и подадените от Ц. и П. против съответните решения на ПК на ВСС.Факт е също така ,че към настоящето дело са присъединени за съвместно разглеждане общо 26 дела,като по всички тях ответникът е взел надлежно становище досежно допустимостта и основателността на оспорваните решения.След прекратителното определение от 12.10.2023г по делото са депозирани общо 23 частни жалби,по които отново процесуалният представител на ответника е взел становище,а отделно от това в производството по възстановяване на срока- по депозираните още две частни жалби,ответникът също е представил становище по същите. Т.е в производството положеният от процесуалният представител на ответника труд като юрисконсулт и правото му на възнаграждение,признато от чл.143 от АПК е обусловено от правната и фактическа сложност на спора.При изборените присъединени жалби,подготовката за разглеждането им преди и по време на откритото съдебно заседание,вземането на становище по допустимостта и основателността на всяка една от тях,предопределя и правото на юрисконсултско възнаграждание в минимален размер съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.Доколкото предмет на съдебното производство са били общо 21 жалби насочени срещу отделни 63 индивидуални административни актове,то и и присъденото юрисконсултско възнаграждение в минимален размер ,което да се заплати при условията на разделност от всеки един от жалбоподателите не е прекомерно,нито следва да се присъжда при условията на солидарност. Ръководен от изложеното, на основание чл. 248, ал. 1, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, първи състав на шесто отделение