Определение № 1296 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 01.03.2010 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. №779/2009 г., с което е потвърдено решение №705 от 24.11.2009 г. на Шуменския районен съд по гр.д. №2874/2009 г.. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. В. К. срещу Агенцията за социално подпомагане искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ и е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като за двадесет от констатираните нарушения наказанието е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл.194, ал.1, пр.1 КТ. За последното нарушение този срок е спазен, но то само по себе си не може да се квалифицира като системни нарушения на трудовата дисциплина и да обоснове налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. В първоинстанционното производство е указано на ищеца, че следва да докаже оставането си без работа след уволнението, поради което събраните в тази насока доказателства във въззивното производство трябва бъдат изключени от доказателствата по делото. По тази причина е неоснователен искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ. Недоволни от решението са останали и двете страни. Жалбоподателят Агенцията за социално подпомагане,[населено място], обжалва въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение относно уважените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Според него въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно момента, от който започва да тече срокът по чл.194, ал.1, пр.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.Представени са съдебни решения. Жалбоподателят К. В. К.,[населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно отхвърлянето на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. Според жалбоподателя въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за допустимостта във въззивното производство на доказателства за нововъзникнали обстоятелства - относно оставането му без работа за последващ период. Представено е решение №1014 от 23.12.2009 г. по гр. дело № 221/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Този, повдигнат от касатора – ответник се решава противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения. Въпросът, повдигнат от касатора – ищец, е решен в противоречие с представената практика на ВКС. Ето защо касационните жалби трябва да се допуснат до разглеждане, като на касатора Агенцията за социално подпомагане,[населено място], следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.