Определение № 429 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 17/2026 г.

Производството е с правно основание чл.36, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл.145 и чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Окръжен съд Видин, подадена И. Т. И. – административен ръководител- председател на Окръжен съд Видин, против решения по т. 18.1 и т. 18.2 по протокол 35 / 02.12.2025 от заседание на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). С решението по т.18.1 е прекратено, на основание чл. 30, ал. 5, т. 18 от ЗСВ, командироването на Н. Д. Н. - съдия от Районен съд-Видин в Окръжен съд-Видин, извършено със Заповед № К-1161/22.10.2021 г. на изпълняващия функциите „административен ръководител - председател“ на Апелативен съд-София, поради възникнала необходимост за кадрово обезпечаване на работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован. С решението по т 18.2. е възложено на съдия Н. Д. Н. да довърши започнатите с нейно участие наказателни дела, на които е даден ход на съдебното следствие, ако има такива, както и да изготви съдебните актове по обявените за решаване дела. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране предварителното изпълнение на обжалваното решение по съображения за съществено нарушена организация на работата в Окръжен съд Видин, който остава със седем съдии. Според жалбоподателя това обстоятелство води до трайно затруднено функциониране на съда поради липсата на възможност за формиране на граждански и наказателни състави, както, което ще се отрази крайно негативно на правораздавателна дейност на съда, бързината и качеството на правораздаване, на натовареността на съдиите, включително дежурства в почивни и празнични дни и през съдебната ваканция, на възможността същите да упражняват правото си на отпуск, и да полагат труд в безопасна и здравословна среда и условия на работа. Счита, че натовареността на останалите четирима магистрати, разглеждащи граждански и търговски дела, ще се увеличи допълнително и от преразпределяне на неприключените дела с краен съдебен акт, по които докладчик е била съдия Н. Н.. Ответникът Съдийска колегия на ВСС чрез процесуалните представители юрисконсулти Топалова и Матева изразява становище за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорените решения. Върховният административен съд, шесто отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото, приема, че жалбата е процесуално недопустима. Активната процесуална легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване и означава жалбоподателят да е страна по спорното материално правоотношение. Той трябва да има и правен интерес от търсената съдебна защита, регламентирано в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. Необходимо е оспореният административен акт пряко да засяга негови права, свободи или законни интереси или да създава задължения за него. Интересът е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от акта и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси. Нещо повече - правният интерес е налице само тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. Съгласно чл.30, ал.5, т.1 от ЗСВ, Съдийската колегия назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, като в нейна оперативна самостоятелност е осъществяването на кадровото обезпечаване в органите на съдебната власт. Следователно СК на ВСС разполага и с оперативна самостоятелност да контролира и регулира командироването на съдиите. Оспорените решения са приети на основание чл.30, ал.5, т.18 от ЗСВ, според която СК прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован. В случая правомощието е упражнено по втората хипотеза по направено искане от Председателя на Районен съд Видин. Решението на ВСС, с което е прекратено командироването на Н. Д. Н. - съдия от Районен съд-Видин в Окръжен съд-Видин, не създава права или задължения за Окръжен съд Видин и не засяга негови законни интереси, необходими за обосноваване на активна легитимация за оспорването му. Процедурата по чл.30, ал.1 т.5 от ЗСВ не предвижда участие на съда, в който правораздава командированият магистрат. Както вече е приемал Върховният административен съд, дори промяната в числения състав – увеличаване или намаляване броя на съдиите в даден орган на съдебната власт, не се отразява на съда като структура. Такова решение на СК на ВСС е по целесъобразност, обвързана с правомощието на органа по "осъществяване на кадровата политика" в съдилищата с оглед потребностите на конкретния съд, както е прието в решение №10/15.11.2011 г. по к.д. №6/2011 г. на Конституционния съд на РБ. Аналогично, становище в същия смисъл е относимо и към института на прекратяване на командироване на съдии, при което решението на СК поражда преки правни последици само по отношение на конкретния магистрат. Такива не възникват по отношение на съда като юридическо лице - орган на съдебната власт, защото твърдяните затруднения в осъществяването на правораздавателната дейност са свързани с дейността на конкретните магистрати и не могат да обосноват заинтересованост по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК за съответния съд като организация по §1, т.2 от ДР на АПК. За пълнота на изложението настоящият състав на Върховен административен съд намира за уместно да посочи, че председателят на Окръжния съд също няма правен интерес да оспорва това решение. Той осъществява общо организационно и административно ръководство на този съд чрез действията по чл. 80, ал. 1 от ЗСВ и го представлява като тези негови функции не са обвързани с броя на съдиите. Компетентността на административния ръководител по ЗСВ не включва възможност за иницииране на съдебен контрол върху решенията на ВСС за динамиката в числения и персонален съдийски състав в ръководения от него съд, независимо от възникващите положителни или отрицателни ефекти върху организацията на работа на конкретния орган на съдебната власт. Ролята му в процедурата по прекратяване на командироването е сведена до предоставяне на справка за натовареността на органа, макар в случая да е депозирал и становище по отправеното искане до СК на ВСС, което не е нормативно предвидено като част от производството. Следователно той няма качество на активно легитимирана страна по смисъла на чл.153, ал.1 от АПК. Отделно от това, както се установява от материалите по делото, председателят на окръжния съд разполага с други способи за преодоляване на кадровия дефицит в ръководения от него съд (реално е предприел действия по командироване на магистрат от друг районен съд). Следователно жалбоподателят в първоинстанционното производство не може да се определи като надлежна страна и засегнато лице по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, респективно чл. 147, ал. 1 от АПК с право да оспорва процесните решения. По изложените съображения жалбата на Окръжен съд Видин, подадена от административния му ръководител - председател, против решения по т. 18.1 и т. 18.2 по протокол 35 / 02.12.2025 от заседание на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет е недопустима поради липса на правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК. По идентични мотиви искането за спиране изпълнението на оспорените решения следва да бъде оставено без разглеждане и производството по него прекратено. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение