Решение № 1380 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, както следва: Касационна жалба от Б. Сарафов – и.ф. главен прокурор на Република България, в качеството му на заинтересована страна, чрез представител по пълномощие – главен експерт-юрисконсулт Д. Димитрова против Решение № 2039/28.02.2025 год., постановено по административно дело № 11829/2024 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Шесто отделение. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно е приложен материалния закон. В подкрепа на това твърдение и след като е приел установената фактическа обстановка за безспорна между страните, касаторът е посочил, че Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), при спазване на административнопроизводствените правила обосновано е приела, че М. Г. К. – прокурор при Върховна касационна прокуратура виновно не е изпълнил служебните си задължения, като системно е допуснал нарушаване на сроковете за решаване на преписките, който извод се извежда от забавеното произнасяне по 98 преписки и забавяне на производството по 13 преписки. В този смисъл е формиран извод, че с приетото решение, с което на магистрата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, ПК на ВСС е приложила правилно закона. По мнение на оспорващия, изводите на съда са формирани в противоречие с доказателствата по делото и са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. В подкрепа на това твърдение е заявено, че съдът не е отчел обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 210 от ЗСВ, която регламентира задълженията на магистратите, освен задължението да решават разпределените им дела и преписки в определен срок (ал. 1), също така при необходимост са длъжни да изпълняват служебните си задължения и в извън работно време (ал. 3), както и да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител (ал. 4). С оглед на това, при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на прокурор К., ПК на ВСС правилно е отчела обстоятелствата относно работа в почивни дни и изпълнението на допълнително възложените задачи, като смекчаващи, но не и за пречки от обективно естество за забавянето. Твърди се също, че от събраните в хода на административното производство доказателства се констатира системно неспазване на сроковете за решаване на разпределените на прокурор К. преписки, както и неколкократно превишаване на сроковете за решаване на преписките, които обстоятелства са надлежно установени и са преценени като достатъчно основание, за да се приеме, че са осъществени дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Оспорен е и извода на съда, че в настоящия случай не е спазен принципа за съразмерност при налагане на дисциплинарното наказание, предвид спецификата на случая и поведението на магистрата, което е коригирано преди да бъде образувано дисциплинарно производство. За неправилен е приет и извода на съда, че в случая е следвало да се обсъди и правната възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 320, ал. 3, т. 2, б. „а“ от ЗСВ, а именно – да не наложи дисциплинарно наказание. В заключение, касационният жалбоподател отчита обстоятелствата, че към датата на приключване на проверката на работата на прокурор К., същият няма нерешени преписки. Отчетени са също и натовареността на магистрата, проявената от него самокритичност, предприетите от него действия за решаване на забавените преписки, които обстоятелства са отчетени от ПК на ВСС като смекчаващи. В този смисъл, при определяне на дисциплинарното наказание „забележка“ по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е спазено изискването на чл. 309 от ЗСВ и решението на ПК на ВСС е основано на преценка, извършена при съблюдаване на посочените критерии В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното първоинстанционно съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на М. К. – прокурор във Върховна касационна прокуратура срещу решение по т. 2 от Протокол № 36 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 23.10.2024 год. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител – гл. юрисконсулт Д. Димитрова поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, като формулира искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата против решението на ПК на ВСС. Заявява искане за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба от Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност М. Атанасова против Решение № 2039/28.02.2025 год., постановено по административно дело № 11829/2024 год. по описа на ВАС, Шесто отделение. Твърди се, че постановената отмяна на обжалваното пред първата инстанция решение на ПК на ВСС противоречи на закона и е необоснована. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че в обжалваното решение необосновано са направени крайни изводи и констатации, без последните да са подкрепени или обвързани с каквито и да било конкретни фактически обстоятелства, установени и доказани по делото. Оспорен е извода на първоинстанционния съд, че съотнасянето на времето на отпуск към конкретните просрочия би могло да обоснове друг извод, доколкото тези констатации на съда се оборват от решение № ВСС-11143/12.09.2024 год. по ДД № 18/2023 год. по описа на ВСС, в което се съдържат подробни фактически констатации и правни аргументи, въз основа на които е и внесеното предложение на заседание на ПК на ВСС. В този смисъл е посочено, че въз основа на установените в хода на проверката факти е установено, че по 98 прокурорски преписки не е спазен срока по чл. 242, ал. 4 от НПК, като периодите на просрочие са от 3 месеца до над 1 година, въз основа на което е обоснован извод, че по тези преписки е допуснато нарушение, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, с което е осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ. В този смисъл е оспорен извода на съда, че дисциплинарнонаказващия орган не е направил пълна и обстойна проверка на всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка се твърди, че е отчетен факта, че всички преписки, по които се твърди, че прокурор К. е допуснал нарушение на сроковете по чл. 145, ал. 2 от ЗСВ и чл. 242, ал. 4 от НПК са със значителна фактическа и правна сложност. От страна на касатора е заявено и несъгласие с извода на съда, че изключва вината на прокурор К. дори и под формата на непредпазливост, каквато е определената от ПК на ВСС. В този смисъл е посочено, че независимо, че прокурор К. е действал в рамките на определената му служебна ангажираност и при наличие на изключително висока натовареност е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. В заключение е оспорен и извода на съда, че при определяне на дисциплинарното наказание не е спазен принципа на съразмерност и не е обсъдена възможността по чл. 320, ал. 3, т. 2, б. „а“ от ЗСВ да не бъде наложено наказание на прокурор М. К., доколкото конкретните фактически установявания обуславят извод за наличие на достатъчно данни за допуснати от магистрата дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, като следва да се отчете и обстоятелството, че е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, предвидено в закона. При така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго, по силата на което да се отхвърли жалбата на прокурор М. К. против решението на ПК на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез представител по пълномощие – главен експерт-юрисконсулт С. Михайлов поддържа касационната жалба по заявените доводи и прави искане за отмяна на оспорения първоинстанционен съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против решението на ПК на ВСС. Заявява и искане за присъждане на разноски за платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Г. К., чрез представител по пълномощие – адв. А. Станков от Адвокатска колегия – София в съдебно заседание и в нарочни писмени бележки оспорва касационните жалби, като заявява доводи за тяхната неоснователност. Споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съдебен състав относно липсата на виновно поведение от страна на магистрата, прекомерната натовареност с преписки със значителна фактическа и правна сложност, както и възложената друга административна дейност, както и приключване на всички преписки още преди разпореждане на проверката. Предвид така заявените доводи е формулирано искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски за процесуално представителство с правно основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, поради наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага съдебното решение да бъде отменено и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата против решението на ПК на ВСС. Върховният административен съд, петчленен състав – Втора колегия, намира касационните жалби за допустими - подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С оспореното Решение № 2039/28.02.2025 год., постановено по административно дело № 11829/2024 год., състав на шесто отделение на ВАС е отменил по жалба от М. Г. К. - прокурор във Върховна касационна прокуратура решение по т. 2 от протокол № 36 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.10.2024 год., с което му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С предложение вх. № ВСС-12112/20.09.2023 год., подадено от и.д. главен прокурор на Република България до ПК на ВСС е заявено искане за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на М. Г. К. - прокурор във Върховна прокуратура с правно основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. В предложението е посочено, че със Заповед № РД-04-229/ 11.07.2023 год. е възложена проверка на работата на прокурор М. Г. К. от Върховна касационна прокуратура за периода от 01.01.2022 год. до 12.07.2023 год., като проверката е приключена с доклад от 21.07.2023 год. За проверявания период е констатирано просрочено произнасяне по 103 бр. случаи по 98 бр. прокурорски преписки, подробно посочени в предложението. С оглед тези констатации е формиран извод, че забавеното произнасяне по посочените преписки от прокурор М. К. представлява системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, с което е осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Уточнено е, че по 13 бр. прокурорски преписки, прокурор М. К. се е произнесъл след изтичане на 3-месечен срок от разпределянето по преписки с образувани и неприключени досъдебни производство. Във връзка с така внесеното предложение, с решение по т. 1 от заседание на ПК на ВСС по протокол № 36, проведено на 11.10.2023 год., е образувано дисциплинарно производство (дисциплинарно дело № 18/2023 год.) и е определен дисциплинарен състав, който е събрал писмени доказателства, разпитал е като свидетел завеждащия отдел 01 „Специализиран“ при ВКП прокурор С. и е изслушал привлеченото към отговорност лице. След анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, с решение № ВСС-11143/12.09.2024 год., дисциплинарният състав е приел, че прокурор М. К. е осъществил виновно неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и бездействие, като е забавил произнасянето по 98 прокурорски преписки, като по 13 броя от тях се е произнесъл след изтичане на 3-месечния срок от разпределянето на преписки с образувани и неприключени досъдебни производство, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. В мотивите на решението е отчетено обстоятелството, че прокурор К. е действал при изключително висока натовареност, която е била в пъти над натовареността на останалите прокурори в отдела, както и че всички преписки за които се твърди, че магистрата е допуснал нарушения на сроковете са със значителна фактическа и правна сложност. Отчетена е също и работата му в Комисия по професионална етика при ВКП, като проява на компетентност и старателен професионалист. Дисциплинарният състав е взел предвид и осъществяваните от прокурор К. дейности с административен характер, произнасяния в качеството му на заместник на завеждащия отдел, възлагане на професионална и административна дейност извън тази по наблюдаваните преписки, ползване на продължителен отпуск от 75 дни през 2022 год. Взето е предвид и обстоятелството, че към 12.07.2023 год. няма нерешени преписки. Съобразявайки горните фактически обстоятелства, характеризиращи тежестта на нарушението, дисциплинарният състав е приел, че е адекватно на допуснатите нарушения и за оказване на поправителен ефект се явява наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – „забележка“, което е и най-леко по степен дисциплинарно наказание. В съответствие с така формирания извод и на основание чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарният състав е предложил на ПК на ВСС да наложи на М. Г. К. – прокурор при Върховна касационна прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – „забележка“ за допуснати от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. На 23.10.2024 год. е проведено заседание на ПК на ВСС, на което прокурор М. К. е изслушан, като е представил и писмени бележки по образуваното дисциплинарно производство. След направено изказване от председателя на дисциплинарния състав и при липса на други изказвания по предложението на дисциплинарния състав, след проведено гласуване, с резултат шест гласа „за“ е прието Решение по т. 2 от протокол № 36, с което се налага на М. Г. К. – прокурор във Върховна касационна прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - „забележка“ за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗСВ. С оглед така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение на ПК на ВСС е постановено от компетентен орган в изискуемата форма и при наличие на необходимото мнозинство и кворум. Посочено е, че дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, като решението на ПК на ВСС е прието след надлежно проведено по реда на чл. 311 - чл. 320 от ЗСВ дисциплинарно производство, без допуснати съществени нарушения на специалните процесуални правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е развил мотиви, съгласно които, както дисциплинарния състав, така и дисциплинарнонаказващия орган са обсъдили заявените от магистрата твърдения за липса на виновно поведение, прекомерна натовареност с преписки и друга административна дейност, работа в почивни дни, ползване на платен годишен отпуск и приключване на преписките преди разпореждане на проверката, но независимо от това, не са взели предвид, че закъснелите произнасяния по всяка преписка са определени като продължителност без да е съобразявано дали съвпадат с отсъствията от работа на магистрата. Само най-общо е отбелязано, че е ползвал 85 дни отпуск през проверявания период. По мнение на съда, при съотнасяне на времето на отпуск към конкретните просрочия би могло да се стигне до друг извод за наличието и/или продължителността им, но тези обстоятелства са останали неизяснени в дисциплинарното производство. От страна на съда са развити мотиви, съгласно които, дисциплинарното наказание е определено и наложено без да е направена пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. При формиране на този извод е посочено, че с оглед приетата от органа действителна фактическа и правна сложност на всичките прокурорски преписки, по които е налице просрочие, не е обсъдена принципната невъзможност същите да бъдат решени в сроковете, предвид данните за изпълнявани в същото време други служебни задължения. Отчетена е и ролята на административния ръководител за създаването на организация, обезпечаваща възможност за своевременно произнасяне по разпределените преписки. В съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат се е отнасял отговорно към своите задължения, като е полагал труд в извънработно време и е преодолял забавянията още преди възлагане на проверката. В заключение е прието, че при налагане на конкретното дисциплинарното наказание „забележка“ не е спазен принципът за съразмерност, като не е обсъдена и възможността по чл. 320, ал. 3, т. 2, б. „а“ от ЗСВ да не се налага наказание с оглед всички специфики на случая, включително поведението на магистрата, което е коригирано още преди образуване на дисциплинарното производство. Така мотивиран, съдът е отменил решение по т. 2 от протокол № 36 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.10.2024г, с което на М. Г. К. – прокурор във Върховна касационна прокуратура е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт. С Определение № 4054/15.04.2025 год., постановено по административно дело № 11829/2024 год., в производство по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е допълнил съдебното решение, като е осъдил Висш съдебен съвет да заплати на адв. А. Станков от Адвокатска колегия – София сумата от 1 000,00 лева, представляваща възнаграждение за правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият касационен състав споделя мотивите на тричленният състав на ВАС, че административният акт е постановен от компетентен административен орган, в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Съответен на относимите материалноправни разпоредби се явява и извода на съда, относно материалната незаконосъобразност на решението на ПК на ВСС. Разпоредбата на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, указва, че дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, за да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта. В настоящият случай, от събраните по делото доказателства се установява, че привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат М. К., по същество не оспорва констатациите за наличие на просрочие по отношение на цитираните от дисциплинарния състав общо 98 прокурорски преписки. Тези фактически констатации са обосновани от магистрата с твърдение за липса на виновно поведение, доколкото са развити подробни доводи за прекомерна натовареност с преписки (както и самия орган отчита с висока фактическа и правна сложност), възложена допълнителна административна дейност, като заместник на завеждащия отдела, работа в почивни дни, ползване на платен годишен отпуск и приключване на преписките преди разпореждане на проверката (към 12.07.2023 год. прокурор К. няма нерешени преписки, а предложението на и.ф. главен прокурор за образуване на дисциплинарно производство е от 20.09.2023 год.). Обосновани са мотивите на първоинстанционния съд, че при формиране на извод за просрочие по всяка една от цитираните от дисциплинарния състав преписки не е съобразявано дали срокът на просрочие съвпада с отсъствията от работа на магистрата, доколкото от доказателствата по делото се установява наличие на общо 85 дни отпуск през 2022 год., който попада в периода на проверката. Безспорно, отсъствието на магистрата от работа по уважителни причини – разрешен отпуск, оказва влияние върху срочността на произнасянето му по конкретните прокурорски преписки, но това обстоятелство е останало извън анализа както на дисциплинарния състав, така и на дисциплинарнонаказващия орган. В този смисъл, не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател – и.ф. главен прокурор, че липсата на съпоставка на сроковете за произнасяне с времето на отсъствие поради отпуск не съставлява нарушение, доколкото магистрата е следвало самостоятелно да планира и да организира изпълнението на служебните си ангажименти по начин, да не бъде възпрепятствано своевременното им изпълнение. Настоящият съдебен състав намира за обоснован извода на първоинстанционния съд относно липсата и на друг съществен елемент от състава на дисциплинарното нарушение, а именно липсата на вина, в т.ч. и под формата на непредпазливост. Анализът на събраните в хода на дисциплинарното производство писмени и гласни доказателства обосновава извод за липса на този съществен елемент, който обосновава законосъобразното ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. В случая, факти и обстоятелства, които обективно са отчетени в хода на дисциплинарното производство са ценени неправилно, въз основа на което е формиран необоснования извод за наличие на виновно поведение от страна на прокурор К.. Както правилно е посочено и в мотивите на решението на дисциплинарния състав, натовареността на прокурор К. е била в пъти над натовареността на останалите прокурори в отдела. Обективен фактор е и обстоятелството, че всички преписки, по които е констатирано просрочие са със значителна фактическа и правна сложност. В подкрепа на този довод следва да се отчетат и свидетелските показания на свидетелката В. С. – завеждащ отдел 01 „Специализиран“ към ВКП, дадени в проведеното на 11.12.2023 год. заседание по дисциплинарно дело № 18/2023 год. Видно от протокола от заседанието, свидетелката С. е дала обективен отговор относно действителната натовареност на прокурор К., като изрично заявява: „В един момент почти 50% от състава беше откомандирован, пенсионирани, преместени в други отдели, което съответно предполагаше и преразпределение на доклада. Тъй като г-н К. е от 13 год. в този отдел и освен тези, които си имаше като преписки, получаваше съответно и нов доклад от прокурорите, които са били преместени, пенсионирани или откомандировани“. Относими към действителната натовареност на магистрата са и данните от извършената проверка (залегнали като констатации и в иницииралото производството предложение на и.ф. главен прокурор), които показват, че през 2022 год. прокурор в отдела е наблюдавал средно 228,67 бр. преписки, докато прокурор К. е наблюдавал 446 броя, както и че през 2022 год. на прокурор К. в група „І. Корупционни престъпления“ са разпределени 160 броя преписки, при средно 53,10 бр. на прокурор в групата. Тези данни, освен че съставлява обективен критерии, оказващ влияние върху срочността на произнасяне, реферират и към ролята на административния ръководител за създаването на организация, обезпечаваща възможност за своевременно произнасяне по разпределените преписки, каквито обосновани доводи е развил и първоинстанционния съд. По мнение на настоящия съдебен състав, липсата на виновно поведение от страна на прокурор М. К. се обосновава и от безспорно установените в хода на дисциплинарното производство обстоятелства – полагането на извънреден труд в почивни дни, обстоятелството, че на същия са възлагани и административни дейности по заместване на завеждащия отдела, както и факта, че към дата 12.07.2023 год. – значителен период преди иницииране на дисциплинарното производство, магистрата е нямал неприключени преписки. Тези обстоятелства кореспондират и с извода на дисциплинарния състав, обективиран в решението му, че: „в служебната си дейност прокурор К. се проявява като компетентен и старателен професионалист“. Така формираната от дисциплинарния състав констатация изцяло влиза в противоречие с решаващия извод, че по отношение на магистрата следва да се определи дисциплинарно наказание, дори и в най-ниската му степен – „забележка“. Споделими са и доводите на първоинстанционния съд, че с оглед всички установени в хода на дисциплинарното производство данни, относно професионалното поведение на магистрата, в т.ч. и обстоятелството, че към момента на производството, магистрата няма просрочени преписки, за дисциплинарнонаказващия орган е съществувала и възможността да не наложи дисциплинарно наказание по реда и при условията на чл. 320, ал. 3, т. 2, б. „а“ от ЗСВ. В съответствие с изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице заявените в касационните жалби основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което постановеният от Върховния административен съд, шесто отделение съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от касаторите и от ответника. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. А. Станков от Адвокатска колегия – София следва да се присъди сумата от 511,29 евро, равняваща се на 1 000,00 лева за адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника – М. К. безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, доказана с приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.11.2024 год. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,