Определение № 1315 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11902/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1) частна жалба на Я. В. С., подадена чрез адв. С. Илиев, против определение № 1706 от 07.10.2024 г. по адм. дело № 472/2024 г. на Административен съд – Перник, в частта за разноските; 2) частна жалба на „Терра кредит“ ЕАД, подадена от адв. Б. Вътев, против определение № 1860 от 25.10.2024 г. по адм. дело № 472/2024 г. на Административен съд – Перник. Я. С. оспорва прекратителното определение в частта за разноските, като излага подробни съображения за неговата неправилност. Счита, че администраторът на лични данни е следвало да бъде осъден да му заплати разноски по оспорването, тъй като той е станал причина за подаване на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по първата частна жалба - „Терра кредит“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Частният жалбоподател „Терра кредит“ ЕАД оспорва определение № 1860 от 25.10.2024 г. по адм. дело № 472/2024 г. на Административен съд – Перник, като излага съображения, че същото е неправилно, тъй като отговорът, който е изпратен до заявителя (11 дни след изтичане на регламентирания срок), е преди да бъде получен препис от жалбата на Я. С. срещу мълчаливия отказ до първоинстанционния съд. Тъй като делото е прекратено поради липса на правен интерес за жалбоподателя, то същият следва да понесе отговорността за разноските, които е извършил ответникът. Ответникът по втората частна жалба - Я. В. С., излага становище за неоснователността й. Претендира присъждане на разноски. При извършената служебна проверка, настоящият състав констатира следното: С определение № 1706 от 07.10.2024 г. по адм. дело № 472/2024 г., Административен съд – Перник е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Я. В. С. срещу мълчалив отказ на „Терра кредит“ ЕАД да изтрие по реда на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, личните данни на жалбоподателя, във връзка с молба – декларация от 27.06.2024 г. и е прекратил производството по делото. В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения по искането на Я. В. С. относно претенцията му за присъждане на разноски, но в диспозитива на съдебния акт няма произнасяне по този въпрос. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че е налице хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и частната жалба на Я. В. С. против определение № 1706 от 07.10.2024 г. по адм. дело № 472/2024 г., Административен съд – Перник следва да бъде изпратена на първоинстанционния съд, който да я разгледа като молба за допълване на прекратителното определение в частта за разноските. Частната жалба на „Терра кредит“ ЕАД е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 1860 от 25.10.2024 г. по адм. дело № 472/2024 г., Административен съд – Перник е оставил без уважение молбата на „Терра кредит“ ЕАД с искане за допълване на определение № 1706 от 07.10.2024 г. по същото дело в частта за разноските. В оспорения съдебен акт е отразено, че с молбата са представени доказателства за вече заплатени разноски, а именно – фактура № 1000000438 от 10.09.2024 г. и дневно банково извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество. Доколкото законодателят не е предвидил срок за заявяване на искането за присъждане на разноски, при преждевременно приключване на съдебното производство и страната е узнала за него едва със съобщаването на определението, първоинстанционният съд е приел, че единствената й възможност да релевира правото на разноски е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът е приел, че с поведението си ответникът е дал повод за подаване на жалбата, респ. за образуване на съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 12 § 3 от Регламент 2016/679, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по чл. 15 – 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Заявлението на жалбоподателя за заличаване на личните му данни е постъпило на електронната поща на ответника на 27.06.2024 г., съответно срокът за произнасяне на администратора на лични данни или удължаване на същия, изчислен съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, е изтекъл на 29.07.2024 г. (понеделник), присъствен ден. С оглед факта, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в съда на 03.08.2024 г. (единадесет дни след изтичане на срока за произнасяне), а отговорът на администратора е изпратен на 15.08.2024 г., както и предвид липсата на доказателства за узнаване от страна на оспорващия за изготвения до него отговор, преди подаване на жалбата до съда, е мотивирало Административен съд – Перник да приеме, че пасивното поведение на ответника е повод за предприемане на оспорването. Поради това и доколкото производството е по причина, която е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника – разноски по производството не му се дължат. Така постановеното определение е правилно. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове пред съда е уредена в чл.143 от АПК. Според ал. 1 от посочената норма, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, а според ал. 3, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че отговорността за разноските в съдебното производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в процесуалния закон – АПК. Когато административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен от съда, разноските на адресата се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато производството по делото се прекрати, жалбоподателят също има право на разноски, включително и при отпаднал правен интерес в хода на делото, предвид поведението на органа, станало по-рано причина за завеждането му. В случай на отхвърляне на жалбата, разноските се възлагат на жалбоподателя в полза на издателя на акта. Към момента на подаване на жалбата – 03.08.2024 г., оспорващият не е бил наясно, че дружеството – администратор ще удовлетвори претенцията му по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което закономерно е оспорил мълчалив отказ да се извърши поисканото изтриване на данни по заявление от 27.06.2024 г. Интересът от оспорването е отпаднал едва на 15.08.2024 г., когато е получил отговора на „Терра кредит“ ЕАД. С поведението си ответникът е дал основание за завеждане на делото, поради което е налице основанието по чл. 143, ал. 3 от АПК и разноски не му се следват. Обратното би влязло в противоречие с основните принципи на правото. По изложените съображения, като е отхвърлил искането за допълване на прекратителното определение по молба на „Терра кредит“ ЕАД, в частта за разноските, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски от страна на Я. В. С. за настоящото производство е неоснователно и следва да се отхвърли. Производството по чл. 248 от ГПК, е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 от ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т.е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски. Производството по чл. 248 от ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо, претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,