Определение № 267 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2012 г.

Производството е по чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба на Л. В. С., В. И. С. и Л. Л. С., подадена от процесуалния им представител адв. М. Ч., за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 156 от 08.07.2013г. на ВКС, ІІІ г.о.

Ответникът Д. М. И. от [населено място], в подадения от пълномощника му адв. Мария Д. писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по искането Върховният касационен съд съобрази следното:

С решение № 156 от 08.07.2013г., постановено по настоящото гр. д. № 1073/2012г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о., е отменено въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 60 от 10.07.2012г. по в.гр.д. № 155/2012г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Даден е отговор на двата въпроса, по които е допуснато касационно обжалване, разгледана е касационната жалба и е прието за основателно оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила. Прието е, че съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК съдът е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза за установяване стойността на процесната сграда, както и стойността на вложени лични средства, за да се извърши преценка за наличието на предпоставките на чл. 23, ал. 2 СК - тези средства да не са незначителни.

Молителите заявяват, че при новото разглеждане на делото са възникнали два спорни въпроса, за които липсват указания в отменителното решение, а са необходими с оглед изготвянето на експертизата, а именно:

1. Към кой момент ВКС приема, че сградата е завършена в груб строеж – към 2005г. или към 1999г. и дали само към тази дата следва да се извърши оценка или към момента на цялостното й завършване и подписване на акт обр. № 15?

2. Как следва да се цени и съобрази като доказателство оспорената тетрадка със записвания на бащата на Д. И.? Кои от доказателствата по делото да се съобразят за да се установи дали и кога действително е извършено дарение на парични средства?

ВКС намира молбата за тълкуване на решението за неоснователна поради следните съображения:

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи решението когато е неясно. В случая решението не е неясно, а искането на молителите е ВКС да заяви становище по спорни между страните обстоятелства. Съгласно чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК задължителни за въззивния съд са само указанията по прилагането и тълкуването на закона, но не и по фактите, каквото е искането на молителите. Поставените въпроси са от компетентност на въззивния съд, който решава спора по същество. С решението на ВКС е даден ясен и изчерпателен отговор на поставените въпроси, както и по прилагането на т. 1 на ТР № 1/2011г. от 04.05.2012г. ОСГК на ВКС, относно възникването на обект на суперфициарна собственост. Прието е, че изграждането в „груб строеж” и в резултат на това възникването на сградата като обект на собственост е от значение за придобиване на вещни права върху нея, но при трансформация на лични средства в изграждането на сградата лични средства на единия от съпрузите могат да бъдат вложени на всеки етап от строителството и следва да бъдат съобразени на основание чл. 23, ал.1 и 2 СК при претенция за преобразуване на лично имущество. Указанията са ясни и не е налице основание за тълкуване на решението.

По изложените съображения молбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение