Определение № 129 от 09.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 492/2021 г.

Производството е по чл.309 ал.1, вр. чл.282, ал.2, т.1 ГПК, образувано по молба на И. А. П., подадена чрез процесуалния му представител - адвокат А. И. Л. от САК, с която се иска спиране изпълнението на влязлото в сила решение №60583/12.11.2020г. по гр.д. №1523/2019г. по описа на Районен съд - Смолян. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира следното: С влязло в сила решение № 60583/12.11.2020г. по гр.д.№1523/2019г. на РС – Смолян, е признато за установено, че И. А. П. дължи на „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани – Перелик“ от [населено място], следните суми: 4 000лв. - главница и 414.69лв. - договорна лихва за периода от 27.09.2018г. до 02.10.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1096/2019г. на РС – Смолян. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумите 875.80лв. – разноски за исковото производство и 482.25лв. – разноски за заповедното производство. Въз основа на издаден изпълнителен лист по молба на взискателя е образувано изпълнително дело №20219170400007 по описа на ЧСИ С. Д. – рег.№917. С молба вх.№60391/05.03.2021г., адресирана до ВКС чрез РС – Смолян, И. А. П. е поискал отмяна на основание чл.303 ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 60583/12.11.2020г. по гр.д. №1523/2019г. на РС – Смолян като в молбата за отмяна се твърди, че молителят е уведомен за решението на 01.02.2021г. Внесена е дължимата държавна такса по сметката на ВКС в размер на 88.30лв. С преводно нареждане от 01.03.2021г. е преведена по сметката на ВКС сумата 5 772.74лв. с отбелязване като основание за превода „обезпечение по молба за отмяна на решение по гр.д. №1523/2019г. на РС – Смолян“. Постъпването на сумата от 5 772.74лв. по сметката на ВКС за обезпечения е удостоверено с приложената служебна бележка с дата 08.03.2021г. от счетоводител на ВКС. Сумата 5 772.74лв. е сбор от сумите признати за установени за дължими по реда на чл.422, ал.1 ГПК и тези, присъдени за разноски, с влязлото в сила решение. При така изложените обстоятелства настоящият състав приема, че молбата е основателна, тъй като са налице предпоставките по чл.309, ал.1, вр. чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране изпълнението на влязлото в сила решение. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,