Определение № 4583 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3660/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „НТБ 21“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв. Димитров, против определение № 1362/03.02.2026г. по адм. дело № 1833/ 2025г. по описа на Административен съд – Варна. В частната жалба и в уточненията към нея жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като не са налице основания за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК. Излага съображения, че е налице бездействие на кмета на община Варна по чл. 256, ал. 1 АПК, който независимо от изпълнението на законовите предпоставки, не издава заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ и РУП по заявление на дружеството и не отговаря на изпратените от заявителя покани за финализиране на процедурата.Това поведение представлява бездействие по задължение, произтичащо от закона, което подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 256, ал. 1 АПК. Моли определението да бъде отменено и на основание чл. 256, ал. 3 АПК кметът на община Варна да бъде осъден да изпълни задължението си. Претендира и направените разноски. Ответникът – кмет на община Варна, чрез юрк. Славова, оспорва частната жалба. Моли оспореното определение да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на „НТБ 21“ ЕООД, гр. Варна, и да прекрати производството по делото, съставът на Административен съд – Варна приема, че „по делото е налице влязъл в сила мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление на жалбоподателя от 17.09.2018г., последващо заявление от 13.07.2021г. и последно от 02.02.2023г. с представен проект за ПУП за продължаване на административното производство“, както и че изпратените покани не обвързват административния орган със задължение за произнасяне. По тези съображения приема, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване и жалбата е просрочена, поради което и на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК с определението, предмет на оспорване, оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Тези изводи са неправилни, тъй като са изведени, без да съобразени доводите на оспорващия и характера на търсената защита. От страна на съдебния състав не е взето предвид, че „НТБ 21“ ЕООД подава искане по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК, с което оспорва бездействия на кмета на община Варна и на основание чл. 256, ал. 3 АПК моли съдът да определи срок, в който административният орган да изпълни задължението си. Тезата за фактическо бездействие на кмета на община Варна се поддържа от процесуалния представител на дружеството и в откритото съдебно заседание. Въпреки това тези доводи на оспорващия не са обсъдени от съдебния състав и не са изяснени характера на производството и искането, с което съдът е сезиран, а изводът за недопустимост на жалбата в хипотезите на чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК не кореспондира с твърденията на страната и предмета на оспорване, заявен от подателя на искането. По тази съображения оспореното определение следва да бъде отменено и делото– върнато на Административен съд - Варна за продължаване на процесуалните действия и преценка на допустимостта на оспорването след обсъждане на доводите на страната и съобразяване с направеното искане и предмета на търсената защита. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,