Определение № 10304 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) чрез процесуален представител срещу определение № 3656 от 31.07.2025 г., постановено по административно дело № 971/2025 г. от Административен съд Благоевград, с което е прекратено производството по делото и ГДГП е осъдена да заплати на Б. Х. Б. деловодни разноски в размер на 1200 лв. По наведени доводи за неправилност на определението като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът приеме частната жалба за неоснователна прави възражение за прекомерност на присъденото с него адвокатско възнаграждение. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна - Б. Х. Б. с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с доказателства, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съдебното производство пред АС Благоевград е образувано по жалба на Б., подадена 11.06.2025 г. чрез процесуален представител срещу заповед № 3282з-2675/30.05.2025 г., като от съдържанието на приложеното копие от същата се установява, че същата е издадена от Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността „старши полицай“ в 02 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление Петрич към Регионална дирекция „Гранична полиция (РДГП – Смолян при ГДГП при Министерство на вътрешните работи (МВР) за извършено нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Със заповед № 3282з-3036/16.06.2025 г., издадена от Директора на ГДГП по т. 1 обжалваната от Б. заповед е отменена, считано от 16.06.2025 г. и същият е възстановен на заеманата от него длъжност, считано отново от 16.06.2025 г. Със заповед № 3282з-3288/25.06.2025 г., издадена от същия орган е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като на стр. първа, т.1 изписаната дата 16.06.2025 г. да се чете 03.06.2025 г., като в останалата част заповедта не се променя, като по делото липсват данни за датата на която са съобщени на Б. посочените две заповеди. С молба, постъпила в съда на 30.06.2025 г. жалбодателят оттегля жалбата си, предвид посочените по-горе последващи заповеди на Директора на РДГП и моли съда да прекрати производството по делото и му присъди направените в производството деловодни разноски. При тези данни правилно и обосновано в обжалваното пред настоящия състав определение АС Благоевград приема, че в случая ответникът, който е станал причина за завеждане на делото, независимо от предприетите последващи действия дължи на жалбодателя заплащане на направените в производството деловодни разноски, представляващи заплатения от жалбодателя хонорар за един адвокат. Сочи, че претенцията за заплащането им е била предявена с жалбата, препис от която е бил надлежно връчена на ответника, но по делото не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Направеното възражение за прекомерност едва с частната жалба е несвоевременно. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение