Определение № 93 от 15.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 1116/2015 г.

Производството е по реда на чл.44 ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 16.07.2015 г. на съдията - докладчик по ЧНД № 526/2015 г. по описа на Районен съд - Сливница, с което е прекратено съдебното производство, като е повдигнат спор за подсъдност и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е РС - София. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въз основа на постъпила молба от В. Г. за реабилитация е било образувано ЧНД № 4257/2015 г. по описа на РС - София. С протоколно определение от 04.06.2015 г. съдът е прекратил съдебното производство, като е приел, че делото е подсъдно на РС - Сливница, тъй като това бил „последният съд, който е постановил съдебен акт и се е произнесъл по вината на осъдения”. С разпореждане 16.07.2015 г. съдията - докладчик по ЧНД № 526/2015 г. по описа на Районен съд - Сливница е прекратил съдебното производство, тъй като е приел, че спрямо молителя са постановени две присъди от различни съдилища, с които Г. е осъден съответно на осем и на три месеца лишаване от свобода. По-тежкото наказание е наложено с присъдата, постановена от РС - София, поради което и същият съгласно разпоредбата на чл.433 ал.2 от НПК е и компетентен да разгледа молбата за реабилитация. ВКС изцяло споделя изложеното от РС - Сливница, тъй като направената констатация съответства на приложените по делото писмени доказателства и са налице основанията на чл.433 ал.2 от НПК. Ето защо при така повдигнатия спор за подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане по същество на съда, в който е било образувано първоначално, а именно Софийски районен съд. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.44 ал.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение