Определение № 395 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6570/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5654/16.06.2014 г., подадена от [фирма], [населено място] против определение № 415 от 5.06.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 3287 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 20.01.2014 г. по гр.д. № 17031/2013 г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] е подал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който излага съображенията си, че същата е неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: за да постанови атакуваното определение съставът на ВКС е констатирал, че по ч.гр.д. № 3287/2014 г. се обжалва въззивно определение, с което е потвърдено определение от 11.09.2013 г. по гр.д. № 8864/2013 г. на Софийски районен съд, с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист срещу длъжника, тъй като при предявен иск пред Арбитражния съд на Б. не е изпълнена нормата на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК. Прието е, че въззивното определение не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.1 ГПК,тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнение на парично вземане. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Съобразено е и, че в този смисъл е даденото разрешение в т.8 на ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Наведените в частната жалба доводи са свързани с тезата на касатора, че въззивното определение препятства правото на иск за парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.8 е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, което тълкуване е мотивирано от виждането, че заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт, като в случая атакуваното определение е съобразено с приетото тълкуване на процесуалния закон по посоченото тълкувателно решение и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение