Решение № 10287 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Пловдив - проф. д-р Х. Янчева, чрез процесуалния ѝ представител Д. Рунчева, против Решение № 1351/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1516/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XVIII състав, с което е отменена Заповед № ДС-09-10/23.06.2025 г. на Областния управител на област Пловдив, административната преписка е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и Областна администрация – Пловдив е осъдена да заплати на Община Асеновград разноски по делото в размер на 1628,54 евро. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че язовир „Мулдава 2“ притежава характеристиките на язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите (ДР на ЗВ). Поддържа, че съдът е формирал противоречиви изводи, като, от една страна, е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесният обект отговаря на легалното определение за язовир, а, от друга, не е съобразил в цялост дадените от вещото лице отговори относно деривационния канал и отвеждането на преливните води. Сочи, че вещото лице не е дало категоричен отговор, че деривационният канал не е част от язовира, а е заявило, че „по-скоро не е част“. В жалбата се поддържа още, че преливните води след енергогасителя преминават през имоти, преобладаващо собственост на физически лица, преди да достигнат до ПИ с идентификатор 49309.24.68 – публична държавна собственост, с начин на трайно ползване „водно течение, река“. Касаторът се позовава на легалното определение по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ и на чл. 7, т. 4 ЗВ, както и на посочена в касационната жалба практика на Върховния административен съд. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи оставянето без уважение на направеното от ответника в първоинстанционното производство искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на главен експерт в отдел „Държавна собственост и регионално развитие“ при Областна администрация – Пловдив, участвал в комисията, назначена със Заповед № РД-22-70/17.12.2024 г. на областния управител. Според касатора разпитът му би допринесъл за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание пред касационната инстанция процесуалните представители на областния управител поддържат жалбата. Искат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират разноски, за които е представен списък. Ответникът по касационната жалба – Община Асеновград, представлявана от кмета - д-р Х. Грудев, чрез процесуалния си представител адв. Х. Матеев, оспорва жалбата като неоснователна. В представения писмен отговор поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Сочи, че основанията за отказ по чл. 19б, ал. 5 ЗВ са изчерпателно уредени, а в случая не е налице приложеното от административния орган основание по т. 1. Позовава се на вписването на „Мулдава 2“ в поддържания от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) регистър на язовирите, класифицирането му като голям язовир с първа висока степен на потенциална опасност, извършваните проверки на техническото му състояние и заключението на съдебно-техническата експертиза. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира направените в касационното производство разноски в размер на 1200 евро с включен ДДС. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в пределите на чл. 218, ал. 1 АПК, както и служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Община Асеновград против Заповед № ДС-09-10/23.06.2025 г. на Областния управител на област Пловдив, с която е отказано приемането в полза на държавата чрез безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от Община Асеновград върху поземлен имот – публична общинска собственост, с идентификатор 49309.15.228, с площ 124 249 кв. м, находящ се в [населено място], местност „[местност]“, община Асеновград, област Пловдив, с вид територия „територия, заета от води и водни обекти“ и начин на трайно ползване „язовир“, актуван с Акт за публична общинска собственост № 8327/05.02.2025 г. Административното производство е започнало по мотивирано предложение на кмета на Община Асеновград, направено въз основа на Решение № 586, прието с Протокол № 18/26.02.2025 г. на Общински съвет – Асеновград, с което е дадено съгласие за безвъзмездно прехвърляне на държавата на правото на собственост върху язовир „Мулдава 2“ и кметът е упълномощен да извърши необходимите действия по процедурата. В хода на административното производство е установено, че язовир „Мулдава 2“ е класифициран с първа висока степен на потенциална опасност. Обектът фигурира в информационната система и регистъра на язовирите, поддържани от ДАМТН, с шифър PDV-49309-2342. По административната преписка са приложени констативни протоколи от извършени проверки на техническото и експлоатационното състояние на обекта, включително Констативен протокол № 07-01-136/18.07.2024 г. и Констативен протокол № 07-01-72/01.04.2025 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН. В тях обектът е индивидуализиран като язовир „Мулдава 2“, с първа висока степен на потенциална опасност, като са описани язовирната стена и съоръженията към нея. По язовир „Мулдава 2“ са извършвани ремонтно-възстановителни дейности от „Монтажи“ ЕАД. В кореспонденцията между Община Асеновград, Областна администрация – Пловдив и „Монтажи“ ЕАД е обсъждано отвеждането на преливните води след енергогасителя. В становището на проектанта са разгледани варианти за отвеждането им, включително чрез изграждане на отвеждащ канал, като е посочено, че реализирането на такова решение засяга територии извън имота на язовира и изисква провеждане на съответните устройствени и имотни процедури. Комисията по разпореждане с държавни имоти е приела, че предложеният за дарение обект не отговаря на законовото определение за „язовир“ по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, тъй като след енергогасителя на преливника няма обособен и изграден отвеждащ канал за преливните води до ПИ с идентификатор 49309.24.68 – публична държавна собственост, с начин на трайно ползване „водно течение, река“. Възприемайки този извод, областният управител е постановил процесния отказ. В мотивите на Заповед № ДС-09-10/23.06.2025 г. е посочил, че съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ язовирът представлява водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Приел е, че липсата на елемент от така определената система препятства квалифицирането на обекта като язовир по смисъла на закона, поради което липсата на обособен и изграден отвеждащ канал след енергогасителя обосновава извода, че не са налице материалноправните предпоставки за безвъзмездното му прехвърляне на държавата. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза по поставените с жалбата въпроси, допълнени с въпроси от двете страни. Вещото лице – хидроинженер, е извършило оглед на място на язовир „Мулдава 2“ и съоръженията към него на 25.10.2025 г. При огледа са установени земнонасипна язовирна стена, воден и въздушен откос, основен изпускател, контролно-измервателна система, преливник, бързоток и енергогасител. В заключението е посочено, че язовир „Мулдава 2“ фигурира в регистъра на ДАМТН с шифър PDV-49309-2342, класифициран е като голям язовир с първа висока степен на потенциална опасност и техническото му състояние е предмет на ежегодни проверки. Вещото лице е дало заключение, че обектът притежава характеристиките на язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ и функционира като такъв от изграждането му. Според експертизата всички съществуващи елементи на язовир „Мулдава 2“ – водният обект, язовирната стена с короната, водния и въздушния откос, основният изпускател, преливникът, бързотокът и енергогасителят – попадат в границите на ПИ с идентификатор 49309.15.228. Предвиденият, но неизграден отвеждащ канал след енергогасителя до ПИ с идентификатор 49309.24.68 е извън границите на процесния имот. При изслушването на заключението вещото лице е пояснило, че деривацията представлява връзка, осъществявана чрез тръби и канал, като в конкретния случай обсъжданият канал е напоителен канал между два водоема, по който по данни протичат обратните води от ВЕЦ „Асеница 1“. На поставен въпрос вещото лице е заявило, че „деривационният канал по-скоро не е част от язовира“. Отделно от това, по отношение на преливните води вещото лице е посочило, че след енергогасителя те се насочват към съществуващото дере и оттам към р. Черкезица. Относно предложеното от проектанта решение за изграждане на допълнителен отвеждащ канал експертът е пояснил, че по предложеното трасе биха били засегнати частни земеделски имоти, което налага провеждане на отчуждителни процедури или търсене на друго проектно решение. По въпроса за ремонтните дейности вещото лице е заявило, че не може да твърди какво се е случило по време на ремонта, както и че при извършената от него проверка не е намерило строителна документация и документи за приемане на обекта. При извършеното изследване на исторически сателитни изображения от май 2019 г., октомври 2020 г. и ноември 2021 г. вещото лице е установило, че новоизградените бетонови съоръжения на преливника, бързотока и енергогасителя са видими за първи път на изображението от ноември 2021 г. Заключението е прието в съдебното заседание на 05.11.2025 г., след като вещото лице е отговорило на поставените от страните въпроси. В първото открито съдебно заседание процесуалният представител на областния управител е поискал допускане на свидетел – експерт от Областна администрация – Пловдив, работил по административната преписка. Искането за събиране на гласни доказателства е оставено без уважение. С Решение № 1351/05.02.2026 г. Административен съд – Пловдив е отменил Заповед № ДС-09-10/23.06.2025 г. и е върнал административната преписка на областния управител за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е посочил, че чл. 19б, ал. 5 ЗВ урежда основанията, при които областният управител отказва приемане на дарението, като в случая административният орган се е позовал на т. 1 – предложеният за прехвърляне воден обект да не представлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза и е приел, че процесният обект притежава характеристиките на язовир по смисъла на легалното определение. Съобразил е, че в процесния поземлен имот се намират водният обект, язовирната стена с короната и откосите ѝ, основният изпускател, преливникът, бързотокът и енергогасителят, докато неизграденият отвеждащ канал след енергогасителя е извън границите на имота. Приел е, че административният орган е извършил неправилна преценка на елементите, формиращи водния обект „язовир“, и че не е налице основанието по чл. 19б, ал. 5, т. 1 ЗВ. По тези съображения е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо. Като краен резултат е правилно, но настоящият съдебен състав не споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения. Съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на Закона за водите (ЗВ) „язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Следователно язовирът представлява съвкупност от функционално свързани елементи, а преценката дали дадено съоръжение е част от тази система следва да се извърши с оглед неговото предназначение и функция. Техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях е уредена с Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. В приложенията към нея при техническия преглед на съоръженията към язовирната стена отделно се посочват основният изпускател и енергогасителят към него; преливникът, бързотокът и енергогасителят; отводящият канал и състоянието на реката в участъка след язовирната стена. Това нормативно разграничение има значение за настоящия спор, тъй като не позволява отводящият канал след преливното съоръжение да бъде отъждествен нито със самия преливник и съоръженията към него, нито със „събирателната деривация“, посочена в легалното определение на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. От събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява начинът, по който функционира конкретната водностопанска система на язовир „Мулдава 2“. Водните количества постъпват във водохранилището от собствения водосбор, а допълнителни водни количества, по данните по делото, постъпват чрез обсъждания деривационен канал, представляващ напоителен канал между два водоема, по който протичат обратни води от ВЕЦ „Асеница 1“. Функцията на този канал е свързана с постъпването на допълнителни водни количества към водохранилището, а не с отвеждането на преливни води след язовирната стена. Водата се задържа във водохранилището посредством язовирната стена. Контролираното изпускане на водни количества се осъществява посредством основния изпускател. При достигане на нива, при които се задейства преливното съоръжение, водата преминава през преливника, след него през бързотока и достига до енергогасителя, предназначен да погаси енергията на преминаващото водно количество. След енергогасителя преливните води се насочват към съществуващото дере и по него към р. Черкезица. Следователно по отношение на процесния обект следва да бъдат разграничени два различни по функция канала. Обсъжданият в доказателствата деривационен канал е свързан с постъпването на допълнителни водни количества към язовира. Отвеждащият канал, чието неизграждане е послужило като основание за постановяване на процесния отказ, е предвиден след енергогасителя и има противоположна функция – да отведе вече преминалите през преливника, бързотока и енергогасителя води към водоприемника. Ето защо изявлението на вещото лице при изслушването му, че „деривационният канал по-скоро не е част от язовира“, се отнася до първия от тези канали и не представлява заключение относно принадлежността към язовира на неизградения отвеждащ канал след енергогасителя. Основанието за процесния отказ е именно липсата на обособен и изграден отвеждащ канал след енергогасителя, който да отведе преливните води до ПИ с идентификатор 49309.24.68 с начин на трайно ползване „водно течение, река“. Поради това предмет на преценка в случая е дали липсата на това съоръжение означава, че обектът не представлява „язовир“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, както е приел административният орган. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви относно значението на местоположението на неизградения отвеждащ канал извън границите на поземления имот за преценката дали обектът представлява язовир. Съгласно чл. 19а ЗВ собствеността на язовир – публична общинска собственост, може да бъде прехвърлена безвъзмездно на държавата при решение на общинския съвет и мотивирано предложение на кмета на общината до областния управител. В чл. 19б, ал. 5 ЗВ законодателят е определил основанията, при които областният управител отказва приемането на дарението. В практиката на Върховния административен съд (ВАС) по приложението на чл. 19а, чл. 19б и § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ последователно се приема, че предмет на безвъзмездното прехвърляне следва да бъде язовирът като цялостна водностопанска система, а не отделна част от нея. В Решение № 7907 от 30.06.2021 г. по адм. дело № 13116/2020 г., Решение № 8225 от 06.07.2021 г. по адм. дело № 3245/2021 г., Решение № 11406 от 10.11.2021 г. по адм. дело № 13429/2020 г. и Решение № 11702 от 17.11.2021 г. по адм. дело № 3244/2021 г. на ВАС, III отделение, са разгледани случаи, при които предложенията за прехвърляне не обхващат язовирите като цялостни водностопански системи. В други поземлени имоти са попадали част от водния обем, язовирната стена или част от нея, преливникът или други съществуващи съоръжения, поради което е прието, че предмет на предложението е само част от язовира. В Решение № 11562 от 15.11.2021 г. по адм. дело № 85/2021 г. на ВАС, III отделение, язовирните стени на процесните обекти са били скъсани, а основните им изпускатели – разрушени. И в този случай изводът, че обектите не представляват язовири по смисъла на закона, е обусловен от липсата на елементи на водностопанската система. От посочената практика следва, че определящо е наличието на язовира като цялостна водностопанска система, а не кадастралните граници на отделния поземлен имот. Така обстоятелството, че водният обект, язовирната стена, основният изпускател, преливникът, бързотокът и енергогасителят се намират в границите на ПИ с идентификатор 49309.15.228, докато предвиденият отвеждащ канал след енергогасителя би бил разположен извън този имот, не разрешава само по себе си въпроса дали последният е част от язовира. Ако съоръжението по своето предназначение и функция е елемент на водностопанската система, разположението му извън кадастралните граници на имота не го изключва от нея. И обратно, пространствената му връзка с язовира не е достатъчна, за да му придаде такова качество. Поради това принадлежността на конкретното съоръжение към язовира следва да бъде определена с оглед функцията, която то изпълнява в системата, и връзката му с останалите нейни елементи. За да бъде приложено разрешението, възприето в посочената съдебна практика, не е достатъчно да се установи, че определено съоръжение не е изградено. Необходимо е преди това да се установи, че то по своето предназначение и функция представлява елемент от водностопанската система по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, така че липсата му да означава липса на самата система в нейната цялост. Ето защо решаващият за настоящия спор въпрос не е дали отвеждащият канал фактически е изграден, а дали този канал, с оглед предназначението му да отвежда преливните води след преминаването им през преливника, бързотока и енергогасителя, представлява елемент от язовира като водностопанска система, без който обектът не отговаря на легалното определение по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Такъв извод административният орган не е обосновал, а събраните по делото доказателства не го установяват. Обстоятелството, че дадено съоръжение има отношение към техническата и безопасната експлоатация на язовира, не е достатъчно, за да се приеме, че то е елемент на водностопанската система, без който обектът престава да бъде язовир. В случая, липсата на изграден отвеждащ канал след енергогасителя не означава, че липсва път, по който преливните води фактически напускат преливното съоръжение. Според техническите констатации на вещото лице след преминаването през преливника, бързотока и енергогасителя водите се насочват към съществуващото дере и оттам към р. Черкезица. Предвиденият отвеждащ канал е техническо решение за организираното провеждане на тези води до водоприемника, като трасето му засяга частни земеделски имоти и налага провеждане на съответните имотни процедури или изработване на друго проектно решение. Следователно установеният по делото проблем е свързан не с липсата на преливника, бързотока или енергогасителя, а с начина на отвеждане на водите след енергогасителя до водоприемника. Това обстоятелство е относимо към техническата и безопасната експлоатация на язовира, но само по себе си не обосновава извод, че водностопанската система не съществува. В този смисъл следва да бъде съобразена и практиката на Върховния административен съд относно техническата и безопасна експлоатация на язовирите. В Решение № 10880 от 09.11.2023 г. по адм. дело № 5237/2023 г. на ВАС, III отделение, неизправността на бързотока и енергогасителя на преливника е разгледана в рамките на режима за техническата и безопасна експлоатация на язовира. Трябва да се подчертае, че липсата на елемент от водностопанската система следва да се разграничава от неизправността на съществуващ елемент или от необходимостта от изграждане на допълнително съоръжение за осигуряване на безопасната експлоатация. Основанието по чл. 19б, ал. 5, т. 1 ЗВ е налице, когато предложеният за прехвърляне обект не притежава характеристиките на язовир по смисъла на закона. В случая това не е установено. Налице са воден обект, язовирна стена, основен изпускател, преливник, бързоток и енергогасител. Установен е и начинът, по който преливните води фактически се насочват след енергогасителя към съществуващото дере и оттам към р. Черкезица. Липсва изграден отвеждащ канал след енергогасителя до ПИ с идентификатор 49309.24.68, но именно липсата на това съоръжение административният орган е приравнил на липса на елемент от водностопанската система и оттам – на липса на самия язовир. Този извод не се подкрепя от приложимата нормативна уредба и събраните по делото доказателства. В тази насока следва да бъдат ценени и останалите доказателства по делото. Язовир „Мулдава 2“ фигурира в регистъра на язовирите на ДАМТН с шифър PDV-49309-2342, класифициран е като голям язовир с първа висока степен на потенциална опасност и е бил обект на периодичен технически контрол от компетентния държавен орган. В Констативен протокол № 07-01-136/18.07.2024 г. и Констативен протокол № 07-01-72/01.04.2025 г., последният съставен непосредствено преди издаването на процесната заповед, обектът е третиран като язовир и са обследвани язовирната стена и съоръженията към нея. Тези обстоятелства не са определящи за правната квалификация на обекта, но следва да бъдат преценени в съвкупност с установените по делото технически характеристики и фактическото му функциониране. Заключението на вещото лице, че обектът отговаря на определението по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, представлява правна квалификация и не обвързва съда. На преценка от вещото лице подлежат техническите характеристики, състоянието и функционирането на обекта и съоръженията към него, а преценката дали установените факти изпълват законовото понятие „язовир“ е правен въпрос от компетентността на съда. Техническите констатации на експертизата, преценени заедно с останалите доказателства, обосновават извод, че процесният обект представлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Не е установено неизграденият отвеждащ канал след енергогасителя да представлява елемент на водностопанската система, без който обектът не може да бъде определен като язовир. Поради това не е налице основанието по чл. 19б, ал. 5, т. 1 ЗВ, на което е постановен отказът. Дали съществуващият начин за отвеждане на преливните води осигурява необходимата проводимост и безопасна експлоатация и дали е необходимо изграждането на допълнителен отвеждащ канал са въпроси относно техническото и експлоатационното състояние на язовира. Без да е установено, че липсващото съоръжение е елемент на водностопанската система по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, тези обстоятелства не могат да обосноват отказ по чл. 19б, ал. 5, т. 1 ЗВ. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на поисканите гласни доказателства. Обстоятелствата относно техническото устройство на язовира, съществуващите съоръжения и начина на отвеждане на преливните води са установени от писмените доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. Недопускането на поисканите гласни доказателства не е ограничило правото на защита на касатора и не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Като е отменил Заповед № ДС-09-10/23.06.2025 г. на областния управител на област Пловдив и е върнал преписката за ново произнасяне, Административен съд – Пловдив е постановил правилен краен резултат, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221,ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение