Определение № 60252 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1174/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от В. Ц. И. против определение от 18.03.2021г. по т.д. № 5919/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на осн. чл.389 ГПК на исковете, предявени от „Юробанк България“АД против частния жалбоподател за установяване вземане на банката в размер на 28 132,75 швейцарски франка, породено от договор за банков кредит от 03.10.2008г. чрез спиране на производството по изп.д. № 20218490402699 по описа на ЧСИ А. П. с район на действие СГС, при условие, че банката внесе по сметка на САС гаранция в размер на 1000лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като обезпеченият иск е вероятно неоснователен и допуснатата обезпечителна мярка не е подходяща. Иска се отмяна на определението на САС. В писмения си отговор „Юробанк България“АД оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е постановено от САС по повод на подадена пред него молба по чл.389 ГПК. Съдът е приел, че е сезиран с въззивна жалба против решение по т.д. № 591/2017г. на ОС-Перник за признаване за установено, че В. И. дължи на “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, общо сумата от 28 132,75 швейцарски франка, от които 9 358, 99 швейцарски франка, представляващи изискуема просрочена главница по договор за жилищен кредит и анекси към него, 17 894,34 швейцарски франк – просрочена възнаградителна лихва за периода 16.12.2013г. - 16.08.2015г., 708,65 швейцарски франка, съставляващи просрочена наказателна лихва за периода 16.12.2013г.- 25.08.2015г. и 170,77 швейцарски франка такси по договора, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Също така е било съобразено, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7474/2017г. на СРС между същите страни е била прогласена нищожността по чл.143 вр. чл.146 ЗЗП на клаузи от горепосочения договор за кредит, касаещи актуализирането на базовия лихвен процент; освобождаването на банката от отговорност за нестъпването на неблагоприятни последици при промяна на валутния курс евро/швейцарски франка или швейцарски франка/лева; относно месечната такса за управление на кредита и е осъдена банката да заплати сумата 5000лв., представляваща недължимо платени поради валутни разлики главница и възнаградителни лихви за периода 20.10.2012г.-24.09.2015г. и такси за същия период в размер на 1000лв. Въз основа на това влязло в сила решение е бил издаден изпълнителен лист за посочените суми и е било образувано изпълнително производство с взискател частния жалбоподател и длъжник банката по изп.д. № 20218490402699 на ЧСИ А. П.. Въззивният съд е приел, че молбата за допускане на обезпечение е допустима, висящият иск по чл.422 ГПК – вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда с оглед възможността за осъществяване на прихващане между вземанията на двете страни при евентуално благоприятно решение за молителя-ищец по чл.422 ГПК. Поисканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението е допустима и съответства на обезпечителната нужда. Обезпечението е било допуснато при условията на определена от САС парична гаранция. Въз основа на горното настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи: Доколкото решението на СРС по чл.143 ЗЗП и чл.55, ал.1 ЗЗД е влязло в сила и присъдените по него суми /недължимо платени от кредитополучателя/ представляват част от предявените в производството по чл.422 ГПК вземания – главници и възнаградителна лихва за съвпадащи периоди, още на този етап от развитие на производството по чл.422 ГПК може да се направи извод за частична вероятна неоснователност на предявения от банката иск. Тъй като претенцията по чл.422 ГПК е в по-голям размер, то само за разликата изводът на САС за вероятната му основателност е правилен, но това от друга страна е съобразено при допускането на обезпечение след представяне на парична гаранция. Или при постановяване на евентулано положително решение по чл.422 ГПК банката може да извърши прихващане на вземанията си по него с вземанията за присъдените в полза на длъжника като недължимо платени суми по чл.55 ЗЗД. Следователно е налице обезпечителна нужда от поисканото обезпечение, което като мярка съответства на същата нужда. Обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, ВКС