Определение № 60274 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2261/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение № 35 от 19.02.2021 г. по в.гр.д. 775/2020 г. на ОС - Сливен, с което са уважени изцяло искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят „Регионална дирекция по горите“ – Сливен чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неправилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответниците - М. Г. Ч., В. К. Ч., а Я. К. Ч., В. К. Ч. и Я. К. Ч. чрез процесуалния им представител са представили общ писмен отговор на депозираната касационна жалба, в който се излагат съображения за неоснователността ѝ. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил „Регионална дикреция по горите“ – Сливен да заплати на М. Г. Ч., В. К. Ч., на Я. К. Ч., на В. К. Ч. и на Я. К. Ч. сума от по 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Я.-съпруг на първата, баща на следващите двама и син на последните двама, починал на 03.03.2017г., вследствие на трудова злополука, настъпила на 28.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от 03.03.2017г. до окончателното ѝ изплащане. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поставя за разглеждане и въпросите: при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука съдът ограничен ли е от обективираната в исковата молба преценка на ищеца относно справедливия размер на следващото му се обезщетение и при редукция на обезщетението за вреди кой размер следва да се намали. При тези данни настоящият състав намира, че за разрешаването на правния спор е от значение постановяването на тълкувателно решение по Тълкувателно дело №1/2020г. ОСГ ТК на ВКС по въпроса: „ При прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума,надхвърляща поисканата в петитума“. Ето защо с оглед разпоредбата на чл.292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело. Предвид изложените съображения, съдът