Определение № 2095 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 787/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „ЗЕМЕЛРОК ЩАЙН УНД ДИЗАЙН" ЕООД, чрез адв. Кискинов, срещу Определение № 471/06.01.2025 г., постановено по адм. д. № 13/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ) „Запечатване на обект - Т.О. Земелрок обект № 1001 /ведомствена бензиностанция/", наложена със Заповед № ФК-С3450-0202647/13.11.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности" София в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Сочи, че съдът погрешно е приел, че е сезиран с искане с правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК, вместо коректното – чл. 166, ал. 4 АПК, доколкото в случая се иска спиране на предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, допуснато по силата на отделен закон, какъвто в случая е чл. 28, ал. 3 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. Твърди, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по релевираните от Земелрок подробни фактически основания и представените с искането доказателства, обосноваващи вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди. АССГ не е съобразил обстоятелството, че дружеството не извършва продажби на гориво във и от „ведомствената бензиностанция" и същата не е „търговски обект", вследствие на което е формирал необоснован и неправилен извод в обжалваното определение, че твърдените фактически основания са свързани с редовната му търговска дейност. Първоинстанционният съд не е обсъдил и ценил и обстоятелството, че резервоарът с оборудването е предназначен да задоволява единствено собствените промишлени нужди на дружеството от дизелово гориво. Сочи, че не е съобразено наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, които се установяват от представения по делото писмен отговор от министъра на икономиката и индустрията. Твърди се също, предмет на наложената ПАМ съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП следва да бъде само преустановяване на съответната дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 или т. 3 от същия закон, но без запечатването на самия обект, тъй като той обслужва и двете дейности на дружеството. Според частния жалбоподател определението е неправилно и в частта за разноските, тъй като такива не се дължат за процесното производство. Иска се отмяна на определението. Ответникът - началник на отдел „Оперативни дейности" София в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдът е приел от фактическа страна, че Заповед № ФК-С3450-0202647/13.11.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности" София в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП е обжалвана от „ЗЕМЕЛРОК ЩАЙН УНД ДИЗАЙН" ЕООД по съдебен ред. С посочената заповед на дружеството на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е наложена ПАМ - запечатване на обект – Т.О. Земелрок обект № 1001 /ведомствена бензиностанция/, находящ се на адрес с. Григорево, местност „Велеви ниви", стопанисвана от искащия спирането, за срок до получаване на регистрация за извършване на дейността. Съдът е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП обжалването на ПАМ не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. С искането си по чл. 166, ал. 2 АПК дружеството е обосновало икономически негативния за него ефект от предварителното изпълнение на ПАМ, който сочи като значителна или трудно поправима вреда. Според АССГ, посочените в искането фактически основания са свързани с редовната търговска дейност на дружеството, чието предварително спиране именно цели законодателят с разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП, за да осигури обществения интерес. В случая жалбоподателят не е доказал вероятността от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за него в по-голям интензитет от този на обществения интерес, който се защитава с посочената норма. Определението е правилно. Съдът се е произнесъл по направеното искане като е формирал фактически и правни изводи въз основа на представените с преписката и от дружеството доказателства. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административен акт може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, при условията на ал. 2 - ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Следва да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, не от акта. В случая не се сочат обстоятелства, които да са възникнали след издаването на процесната заповед, които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното й изпълнение. Претендираните в случая вреди от дружеството са породени именно от изпълнението на акта, т. е. настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му. Не може да бъде споделено твърдението на частния жалбоподател, че нови обстоятелствата по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК се установяват от представеното писмо от Министерство на икономиката и индустрията /л. 11 от първоинстанционното дело/. Същото е в отговор на запитване от „ЗЕМЕЛРОК ЩАЙН УНД ДИЗАЙН" ЕООД и съдържа становище на министерството за наличие или липса на основания за регистрация по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗАРИДСНПНП във връзка с осъществяване на определен вид дейности, но не са изложени нови обстоятелства относими към предварителното изпълнение на процесната заповед. В хипотезата на наложена ПАМ на основание чл. 28, ал. 1 ЗАРИДСНПНП държавният и обществен интерес несъмнено се ползват с приоритет пред вероятността от икономически загуби за търговеца. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, че предварителното изпълнение на акта ще доведе до пълно прекъсване на дейността на предприятието и за други значително или труднопоправими вреди, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществени и държавни интереси в сферата защитена с разпоредбите на ЗАРИДСНПНП. В тази насока правилно е прието от АССГ, че посочените от дружеството обстоятелства са свързани с редовната му икономическа дейност, чието предварително спиране цели законодателят с разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП, за да осигури охранявания обществен интерес. Останалите доводи, изложени в частната жалба, са относими към въпроса за законосъобразността на наложената ПАМ, а не към допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, поради което не следва да се обсъждат в производство по реда на чл. 166, ал. 4 АПК. Неоснователно се твърди от частния жалбоподател неправилност на определението в частта за разноските. На основание чл. 143, ал. 3 АПК правилно съдът е присъдил в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът в първоинстанционното производство е представляван от процесуален представител, който е изразил писмено становище по основателността на искането по чл. 166, ал. 4 АПК (л. 3 от делото). По гореизложените съображения обжалваното определение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,