Решение № 395 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2009 г.

Решение № 395 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Веска Райчева Производството е по чл. 290, ал. 1 ГПК. Обжалвано е решение от 8.12.2008 г. по гр. д. № 643/2008 г., с което Кюстендилски окръжени съд е отхвърлил иска на В. М. У. за сумата сумата 9000 лева, предявен на основание чл. 242 КТ. Жалбоподателят - В. М. У. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено, като бъде уважен предявения от него иск. Ответникът ПФК"М" АД Д. поддържа в писмено становище, че жалбата е неоснователна. Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о., е допуснал касационно обжалване с определение от 8.10.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материално правния въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, за точното тълкуване на понятията "трансферен договор" и връзката му с възникването на трудово правоотношение. Въззивният съд е отхвърлил иска на В. М. У. за сумата сумата 9000 лева, предявен на основание чл. 242 КТ срещу ПФК "М" АД Д., като е изложил съображения, че представеният по делото договор от 11.01.2002 г. не отговаря на изисквания на чл. 22-26 от Наредба № 3/18.06-1999 г. на Председателя на КМФВС, тъй като липсва нотариална заверка на подписите в договора за трансфер от ПФК - "Л" и липсват доказателства за вписването му в специален регистър за трансферите към КМФВС. Съдът е приел, че при тези данни не е възникнало трудово правоотношение между жалбоподателя и ПФК"М" АД- Д. и затова не му се дължи присъждане на претендираното възнаграждение. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по материално правния въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата за точното тълкуване на понятията "трансферен договор" и връзката му с възникването на трудово правоотношение. Настоящия съдебен състав намира за правилно разбирането, застъпено в решение от 5.02.2008 г. по гр. д. № 4208/2005 г. на ВКС, а именно, че спорът е за трудово възнаграждение, а не е такъв по договор за трансфер, тъй като последният касае уреждане на правоотношения между спортните клубове, а не дължимостта или не на уговорено трудово възнаграждение. Трансферът на спортисти е регламентиран в § 1, т. 4 от ДР на Закона за физическото възпитание и спорта и в чл. 22 от Наредба 3/18.06.1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност, и за трансфер на състезателните права, като изрично в цитираната наредба е указано, че при трансфер спортната организация се задължава да прехвърли на друга спортна организация състезателните права на един състезател срещу определена цена. В този смисъл е и § 1, т. 4, ДР на ЗФВС, според който трансферът на спортисти е нормативно регулиран акт за промяна на клубната принадлежност и състезателните права на спортистите, а дължимостта или не на договорено между страните трудово възнаграждение се урежда съобразно трудовото законодателство. Работодателят съобразно чл. 242 КТ следва да заплаща уговореното в индивидуалния трудов договор трудово възнаграждение, в какъвто смисъл е застъпеното разбиране в правната теория и в цитираното по-горе решение на състав на ВКС. При така даденото тълкуване на поставения за разглеждане въпрос настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Съдът неправилно е приел, че валидното сключване на "трансферен договор" обвързва и валидността на възникнало между страните трудово правоотношение. Тъй като в случая за определяне размера на дължимото се по трудовия договор възнаграждение е необходимо изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, то съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, който като разгледа спора на предявеното основание - чл. 242 КТ, следва да определи какъв е размера на дължимото се трудово възнаграждение на ищеца, съобразно постигнатата договореност между страните по делото -т. 2 и 3 от анекс от 12.01.2005 г., с помощта и на вещо лице. Предвид изложените съображения, съдът