Определение № 50 от 12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 659/2015 г.

Производството е с правно основание чл. 44 ал.1 от НПК. Образувано е съдебно производство по внесен обвинителен акт от прокурор в ОП-П. срещу Е. М. Г. от [населено място] за престъпление по чл.206 ал.4 вр.ал.1 от НК. Делото е изпратено по подсъдност от съдия при Окръжен съд-Плевен за разглеждане от Софийски градски съд, тъй като е счел, че местоизвършването на престъплението е в [населено място]. Съдията-докладчик по образуваното в СГС НОХД № 1472/2015г. е прекратил съдебното производство, повдигнал е спор за подсъдност, като се е позовал на изложените в обвинителния акт обстоятелства и е посочил, че волята на прокурора била изразена относно местоизвършването на престъплението- същото било започнало на територията на [населено място] и било завършено на територията на [населено място]. Становището на прокурора от ВКП е, че делото следвало да бъде разгледано от Окръжен съд-Плевен. Конкретиката на описателната част на обвинителния акт сочело на извършено в [населено място] деяние. Налице бил договор за поръчка, сключен в [населено място] и изпълнението на този договор и съответно отчет се дължало в [населено място]. Освен това от 18 свидетели 14 живеели в района на ОС-Плевен,както и трима експерти. Това също било основание, макар и непосочено, за приложение на чл.43 т.1 от НПК. Изложените обстоятелства мотивират състава на Върховния касационен съд да приеме, че от съществено значение при повдигнатия спор за подсъдност е местоизвършването на престъплението. В случая то е квалифицирано по чл.206 от НК, където изпълнителното деяние се изразява в присвоителното действие на чуждата вещ, в случая определена като пари. В обвинителният акт на прокурора от ОП-П. и конкретно от обстоятелствената част на обвинението става ясно, че предметът на престъплението е получен от обвиненото лице в [населено място], разбира се, на правно основание. Действията, указващи на намерение да се свои чуждата собственост, са описани като извършени предимно в [населено място] и именно този момент е меродавен, както за определяне на престъплението като довършено, така и за подсъдността. Неизпълнението на гражданското задължение не следва да се смесва с присвоителните действия, тъй като деецът би могъл да не изпълни гражданското си носимо задължение, но да не извърши присвояване по смисъла на НК. Що се отнася до изтъкнатия довод в становището на прокурора относно приложението на чл.43 т.1 от НК следва да се отбележи, че Върховният касационен съд не е сезиран с подобно искане, което може да бъде предмет на разглеждане в друго инициирано производство, но не и в настоящето. Ето защо съставът на Върховния касационен съд прие, че делото е местно подсъдно на Софийски градски съд, по местоизвършване на престъплението. Водим от горното и на основание чл. 44 ал.1 НПК, ВКС, I НО,