Решение № 13880 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2010 г.

Решение № 13880 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на Румяна Пламенова Иглева, подадена чрез адв. Светозар Бъчваров. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва Решение № 218 от 17.02.2010 г. по адм. дело № 1081/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, ХVIII състав, в частта, в която е обявен за нищожен Ревизионен акт № 1602928/25.02.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 331 от 30.04.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начислен ДДС на Румяна Пламенова Иглева, в общ размер на 13119,50 лв., ведно със законната лихва върху тях, за данъчни периоди, както следва: м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2005 г., както и за м. 01, 02, 03, 04, 05.2006 г.. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и съответно потвърден РА изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Румяна Пламенова Иглева обжалва решението на АС - гр. Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 1602928/25.02.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 331 от 30.04.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, а с това и обжалвания РА. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП: За да приеме, че издаденият РА в частта относно определените задължения на Румяна Пламенова Иглева за д. периоди м. 01 - м. 12.2005 г., както и за м. 01 - м. 05.2006 г., е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установения по делото факти, а именно: За м. 01, 02, 03, 04.2005 г. (след прилагане процедура на приспадане) - с АПВ № 15563/14.07.2005 г., е възстановен ДДС в размер на 1954,64 лв.; За м. 05, 06, 07, 09.2005 г. (след прилагане процедура на приспадане) - с АПВ № 19665/03.11.2005 г., е възстановен ДДС в размер на 3625,37 лв. За м. 08.2005 г. (след прилагане процедура на приспадане) - с АПВ № 49357/03.10.2006 г., е възстановен ДДС в размер на 584,05 лв. За м. 10, 11, 12.2005 г. и м. 01.2006 г. (след прилагане процедура на приспадане) - с АПВ № 41164/22.06.2006 г., е възстановен ДДС в размер на 2917,54 лв. За м. 02, 03, 04,05.2006 г. (след прилагане процедура на приспадане) - с АПВ № 44973/27.07.2006 г., е възстановен ДДС в размер на 2107,22 лв. Съдът е установил, че посочените АПВ са приложени по делото, влезли в сила и са фактически осъществени, чрез реалното възстановяване на ДДС, като всички заповеди за възлагане на ревизия /и при първата, и при втората ревизия/ са издадени от Рангел Генчев - Началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП гр. Пловдив, който орган по приходите не е овластен да възлага ревизии за изменение на вече установени данъчни задължения. Заповедите за определяне на компетентен орган са издадени от същото длъжностно лице - Началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП гр. Пловдив. След като заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, съдът е приел, че издаденият РА се явява нищожен в частта относно определените данъчни задължения за ДДС в размер на 13119,50 лв. по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 01 - м. 12.2005 г., както и за м. 01 - м. 05.2006 г. Решението на АС-Пловдив в тази част е правилно. Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). В практиката не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ, бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, то правилно АС е приел, че оспореният РА е нищожен, в частта относно определените данъчни задължения за ДДС в размер на 13119,50 лв. по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 01 - м. 12.2005 г., както и за м. 01 - м. 05.2006 г. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението в тази част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Румяна Пламенова Иглева: За да отхвърли жалбата на Румяна Пламенова Иглева по отношение на данъчни периоди - м. 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2006 г. АС - Пловдив е приел, че законосъобразно е извършена ревизия при особени случаи съгласно нормата на чл. 122 от ДОПК. Установено е наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и т. 7 от ДОПК. В хода на ревизията, а и при административното обжалване, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите на процесния РА. Решението на АС - Пловдив в тази част е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА в тази част. Съдът е констатирал, че по делото е безспорно установено от фактическа страна обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и 7 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въз основа на анализ административният съд е направил обоснован извод, че констатациите на РА в частта, касаеща д. п. м. 06 - м. 12.2006 г. не са оборени от жалбоподателя. Този негов извод е правилен и в съответствие с доказателствата по делото. Двете касационни жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение, а решението като правилно - в сила. С оглед изхода на спора на страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - първо А отделение,