Определение № 617 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 543/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е.-Т Е.-Е. против определение № 56/18.01.2011 г. по ч.гр.д. № 1444/2010 г. на Софийски АС в частите, с които: 1. се отменя определението на СОС в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове по т.1, 3, 4, 5, 6 и 7, и се обезсилва издадената на 8.07.2010 г. обезпечителна заповед в тази й част, 2. се потвърждава първоинстанционното определение в частта по допуснатото обезпечение в частта за размера на паричната гаранция от 20 000 лв. Ответното Д. Е. е подало отговор, че частната жалба е неоснователна и едновременно с това моли да се отмени определението на САС в частта с която е потвърдено определението на СОС относно наложения запор. Всъщност последното би могло да бъде предмет на частна жалба, но такава няма подадена ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно ТР 1/2010 ОСГТК, въззивното определение, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Не е налице и хипотезата на чл.396,ал.2,изр.3 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.