Определение № 311 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 301/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на Г. С. Г. от [населено място] срещу определение № 74 от 06.04.2011 год., постановено по гр.д. № 1204/2010 год. на ВКС, ГК, 3-то г.о., с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място] деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 250 лв. и е върната частната му жалба срещу постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение в двете му части. Частният жалбоподател счита, че съдът се е произнесъл по искането на противната страна [фирма], [населено място] за присъждане на разноски без да изтече срока за становище по това искане от негова страна.Моли присъденото като разноски адвокатско възнаграждение да бъде намалено като прекомерно. В частта, в която съдът е постановил връщане на частната му жалба срещу определението по чл. 288 ГПК счита, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила.Моли да бъде отменено. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] оспорва същата в писмен отговор по делото. Счита, че частната жалба е процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима срещу определението на друг тричленен състав на ВКС, в частта в която е постановено връщане на частната жалба срещу постановеното определение по чл. 288 ГПК, доколкото е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. разп. на чл. 274,ал.2,изр.1-во ГПК. Разгледана по същество, частната жалба срещу определението в тази част, е неоснователна. По следните съображения: За да постанови връщане на частната жалба на Г. Г. срещу определението по чл. 288 ГПК съдът е приел, че същата е процесуално недопустима, доколкото определението по чл. 288 ГПК е специфичен съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Това становище на съда е правилно и следва да бъде споделено. Съгласно чл. 274,ал.1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и за които това изрично е предвидено в закона. Не може да се сподели разбирането, че определението по чл. 288 ГПК, прегражда по- нататъшното развитие на делото. Ако се приеме, че по- нататъшното развитие на делото е разглеждане на касационната жалба по същество, в случаите, когато касационното обжалване бъде допуснато, това определение не е преграждащо. То не е такова обаче и в случаите, когато с определението не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, както в случая.Това е така доколкото с него се приключва една законово уредена процедура, чрез която се реализира принципа на факултативност на касационното обжалване, регламентиран с новия ГПК. От друга страна законът не е предвидил изрично възможността определението по чл. 288 ГПК да се обжалва с частна жалба. С оглед на това определението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Частната жалба срещу определението в частта, в която са присъдени разноски е процесуално недопустима. В тази част определението има характер на определение, с което се изменя определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. С оглед на това и съгл. чл. 248,ал.3 ГПК то подлежи на обжалване дотолкова, доколкото подлежи на обжалване актът, който е изменен. Доколкото определението по чл. 288 ГПК, както се посочи вече, не подлежи на обжалване и определението, с което съдът се е произнесъл по разноските, направени в производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното, частната жалба срещу определението в тази част като недопустима следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.