Решение № 624 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2026 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. П., представляван от адв. Н., срещу онази част от Решение № 269/21.11.2025 г. по в. гр. д. № 337/2025 г. на Окръжен съд – Шумен, в която е потвърдено Решение № 34/28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 681/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на И. М. Й. 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изявленията му на пресконференция, проведена на 25.05.2022 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 04.04.2024 г., до окончателното изплащане на дълга. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота всички доказателства по делото, като смята за неправилен решаващия извод за клеветнически характер на изявленията му. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска. В съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба. Ответникът по касация моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 3145/11.06.2026 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса противоправно ли е изказването на мнение с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, с оглед извършване на проверка съобразил ли е въззивният съд разрешенията, дадени в Решение № 33/08.05.2020 г. по гр. д. № 2885/2017 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV ГО. В тези съдебни актове, както и в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 147/18.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2010 г., IV ГО; Решение № 605 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I ГО и посочените в него Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I ГО, Решение № 369 от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., ІV ГО, Решение № 110 от 25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 85 от 23.03.2012 по гр. д. № 1486/11 г., ІV ГО; Решение № 484/09.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III ГО – практика, която настоящият съдебен състав напълно споделя, се приема, че признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България право на мнение, което произтича от ненакърнимостта на човешкото достойнство, свободата на мисълта и самоопределението на личността, се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право (ако свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на правата и доброто име на личността). По отношение на публичните фигури допустимите граници на критика са по-широки в сравнение с останалите лица, но отвъд възможността да бъдат засегнати неоправдано честта, достойнството и доброто име на другиго те не се простират. Във всеки отделен случай съдът изследва дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос (които за вярност не могат да се проверяват) не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Този анализ той извършва, съобразявайки посочените в исковата молба основания, а водещ критерий е доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на дадено лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.05.2022 г. в [населено място] по време на пресконференция, организирана от политическа партия „Има такъв народ“, ответникът, представяйки се за областен координатор на партията и държейки снимка, на която били изображенията на касатора, съпругата му и трети за процеса лица, се позовавал на постъпили сигнали от граждани, като изрекъл следното: „Оказва се, че хора от кръгове, управляващи [община] през последните 15 години, са влезли в икономически взаимносвързаности, които запушват развитието на община Шумен“. Той цитирал имената на съдружниците в „Еко груп рисайклинг“ ООД, заявено за вписване на 21.04.2021 г. в ТРРЮЛНС от адв. Г. Б., процесуален представител на ищеца в настоящия процес. Съдружници в това дружество били съпругите на директора на ОП „Чистота“ – [населено място] и директора на ОП „Паркове и обредна дейност“ – [населено място] - М. Т. Б. и К. П. К., както и Р. М. Й. – съпруга на ищеца, общински съветник от БСП и бивш заместник-кмет на Община Шумен. Ответникът посочил, че управител на „Еко груп рисайклинг“ ООД първоначално бил ищецът. В хода на конференцията той описал хронологията на провела се през пролетта на 2022 г. обществена поръчка чрез открита процедура с предмет „Организирано събиране и транспортиране на инертни строителни отпадъци от бита в населените места в Община Шумен“, чиято последователност въззивният съд проследил въз основа на писмените доказателства по делото. От доклада, изготвен на основание чл. 103, ал. 3 ЗОП от Община Шумен, окръжният съд констатирал, че били постъпили само две оферти - от „Еко груп рисайклинг“ ООД, подадена на 31.03.2022 г., и „Евро импекс“ ЕООД, депозирана на 01.04.2022 година. От заявления за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност № № 20210420145031 и 20220308094730/13.05.2022 г. от ТР, договори за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество от 04.03.2022 г., март 2022 г. и от 05.03.2022 г., въззивният съд установил, че управител на „Еко груп рисайклинг“ ООД първоначално действително бил ищецът. В началото на м. март 2022 г., няколко дни след обявяването на поръчката на 01.03.2022 г., М. Т. Б., Р. М. Й. и К. П. К. били прехвърлили дружествените си дялове от капитала на „Еко груп рисайклинг“ ООД, на трети за процеса лица - И. Г. Д., И. М. М. и С. Х. В.. Считано от 14.03.2022 г., управител на дружеството била адвокат Г. Б.. Комисията по провеждане на обществената поръчка предложила единодушно на [община] да сключи договор за обществена поръчка с класирания на първо място участник „Еко груп рисайклинг“ ООД. По време на конференцията ответникът заявил: „За нас тези сигнали на граждани, особено след направената от нас проверка на фактите и обстоятелствата, миришат доста на корупция, създават впечатления за нагласени обществени поръчки, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение. За нас е силно притеснително, че висши общински и държавни служители и представители могат да бъдат замесени в подобни схеми и далавери.“. Въззивният съд констатирал, че информацията от тази конференция била разпространена от местните медии. От писмо от 30.01.2022 г. до отдел „Организационен“ към НС на БСП и удостоверение от 17.04.2024 г., издадено от ОбС на БСП - [населено място], установил, че с решение от 02.06.2022 г. на ищеца било наложено наказание временно отнемане на правото на заемане на партийни длъжности, членство в органите на партията и право да се кандидатира за такива за срок от 1 година. Основание за наложеното наказание били изложените в медийното пространство аргументи на пресконференцията от 25.05.2022 г. от П. П., свързани с уронване престижа и обществения облик на БСП заради участие в съмнителни обществени поръчки, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение. От писмо с изх. № 99-01-5899#22/14.11.2022 г. на КПКОНПИ (комисията) окръжният съд констатирал, че комисията постановила решение № РС-454-22-107 от 02.11.2022 г., с което не бил установен конфликт на интереси по отношение на ищеца в качеството му на общински съветник в Общински съвет – [населено място]. Ищецът сезирал РП – Шумен за извършено от ответника чрез изявленията му по време на пресконференцията набедяване, като прокуратурата постановила отказ да образува досъдебно производство. Въз основа на показанията на свидетелите К. А. и С. Ж., разпитани в първоинстанционното производство, въззивният съд установил, че след пресконференцията от 25.05.2022 г. ищецът, който бил разпознаваема обществена фигура, тъй като бил общински съветник, а преди това два мандата заемал длъжността „заместник – кмет“ на [населено място], бил разстроен от негативното внимание, насочено към него. Изнесената от касатора информация била в основата на предложението до Изпълнителното бюро на БСП на ищеца и на още две лица – З. К. и Е. Ц., да бъдат наложени наказания заради уронване на престижа на партията. От показанията на свидетелите З. З. и В. Т., събрани в производството пред районния съд, въззивният съд приел, че непосредствен повод за организиране на пресконференцията бил сигнал от граждани на [населено място] до ръководството на ПП „ИТН“ за съмнение за злоупотреби във връзка с обществена поръчка в община Шумен, касаеща събиране и извозване на отпадъци. Подозренията били, че лица, сред които ищецът и съпругата му, разполагали с предварителна информация по организиране и провеждане на тази обществена поръчка. Подали сигнал до Прокуратурата на Република България, но получили отказ за образуване на досъдебно производство относно действията на ищеца, З. К. и Е. Ц.. При мотивиране на правните си изводи въззивният съд посочил, че изявленията на ответника по време на пресконференцията, провела се на 25.05.2022 г., за „схеми и далавери“, „притеснителни“ факти, които „миришат доста на корупция“ и „създават впечатления за нагласени обществени поръчки, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение“, са неверни, клеветнически, очернящи обществения образ на касатора и затова противоправни. Разяснил е, че клеветата представлявала умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо (невярно) позорно обстоятелство, укоримо от гледна точка на моралните норми. Счел е, че изявленията на ответника съдържали твърдения за факти, а не оценъчно мнение. Окръжният съд намерил за неоснователно възражението му, че не следва да носи отговорност за думите, които изрекъл, тъй като изпълнявал решение на областната структура на партията, която представлявал, защото доказателства за това липсвали, а и отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД не изключвала отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗДС на прекия извършител. Въззивният съд посочил, че в тежест на ответника било да установи верността на изнесената от него информация, което той не сторил, а и контролните органи (КПКОНПИ и прокуратурата) не установили конфликт на интереси по отношение на ищеца във връзка с проведената обществена поръчка, нито достатъчно доказателства за наличие на извършено престъпление от общ характер. Според окръжния съд разпоредбите на чл. 39, чл. 40, чл. 41 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и чл. 10 от КЗПЧОС, ограничавали свободата на словото, включително в хипотезата, когато изявлението било насочено срещу публично известна личност и политик, до очертаните в чл. 147 НК предели, които в настоящия случай били нарушени. При така възприетия отговор на обуславящия правен въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Изреченото от ответника по време на пресконференцията, че „хора от кръгове, управляващи [община] през последните 15 години, са влезли в икономически взаимносвързаности, които запушват развитието на община Шумен…“, че сигналите на гражданите „миришат доста на корупция, създават впечатления за нагласени обществени поръчки, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение“, че „е силно притеснително, че висши общински и държавни служители и представители могат да бъдат замесени в подобни схеми и далавери“ не е твърдение за факт, а оценка на събитията около проведената обществена поръчка по събирането и транспортирането на инертни строителни отпадъци от бита в населените места в [община] и спечелилия участник „Еко груп рисайклинг“ ООД, в което дружество, управлявано от създаването му до 13.03.2022 г. от ищеца – общински съветник в Общински съвет - Шумен, съдружник е била съпругата му. Организирането на сметосъбирането в общината е въпрос с изключителна обществена значимост, тъй като касае бита и здравето на всички граждани. Възлагането на тази дейност на юридическо лице, в което съдружник е била съпругата на ищеца, а той - управител, естествено поставя фокуса на общественото внимание върху личността на ищеца, който като общински съветник следва да търпи в по-голяма степен от останалите граждани критики и оценки. Настоящият съдебен състав намира, че описаните в исковата молба думи и изрази, които ищецът твърди като правопораждащи вземане с източник непозволено увреждане, не са клеветнически. Клеветата се осъществява чрез съзнателното разпространяване на несъществуващи позорни обстоятелства за пострадалия, които деецът свързва с личността на засегнатото лице, знаейки, че те не отговарят на действителността, т.е. те са неистински. В трайно установената съдебна практика и в доктрината се приема, че предмет на клеветата са не отрицателни оценки, съждения, епитети и прочее, а твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени факти, обстоятелства или явления. За да са клеветнически, разпространяваните твърдения за пострадалия следва да са позорни, укорими, недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и ценности и да предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представляват оценъчни съждения и изводи, резултат от предположения, интерпретации, умозаключения и/или други форми на субективна психическа дейност. Това е така, защото нито начинът на мислене, нито мисловният процес може да се регулира от закона, тъй като резултатите от този процес (мисловният продукт) не са еднозначни и не подлежат на доказване. Ето защо деецът не може да носи гражданска или наказателна отговорност за свои изводи, оценки, разсъждения и предположения (в този смисъл е Решение № 80/09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., II НО). В случая, за да се направи преценката дали изреченото от ответника съдържа твърдения за позорни обстоятелства или чрез него се излагат съмнения, предположения или хипотези, следва да се анализира цялостното съдържание на изявленията по време на процесната конференция, организирана след постъпили сигнали от граждани, изразили безпокойство по повод проведена от [община] процедура по обществена поръчка относно събирането и транспортирането на инертни строителни отпадъци от бита в населените места в Община Шумен. Настоящият съдебен състав счита, че посочените в исковата молба цитати несъмнено са израз на субективната мисловно-логическа и оценъчна дейност на ответника, защото речта му представлява поредица от хронологично изложени от него обективно верни факти, за които той има знание, както и основаващи се на тези факти негови съмнения и предположения. На базата на изнесените факти около учредяване на „Еко груп рисайклинг“ ООД, лицата които са го управлявали и представлявали, датата на откриване на процедурата по обществената поръчка и обстоятелствата около финализирането й ответникът изгражда предположения и изразява съмнения. Доказателство за това са използваните от него думи и изрази: "За нас тези сигнали на граждани, особено след направената от нас проверка на фактите и обстоятелствата, миришат доста на корупция, създават впечатления за нагласени обществени поръчки, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение…схеми и далавери." Посочените изрази представляват критика по обществено значим въпрос, лична оценка на ответника на изнесените от него верни факти по актуална обществена тема и като такава не нарушава правни забрани. Тя е резултат от мисловните процеси у ответника и анализа на известните му факти. Касае се за съждения и умозаключения, които не подлежат на преценка за истинност или неистинност, а са функция от правото на свободно изразяване на гражданите, правото им свободно да формират мнение по обществени (и не само) въпроси и да го изразят публично. Тъй като допуснатато от окръжия съд нарушение на материалния закон не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част, като вместо него трябва да се постанови решение за отхвърляне на иска. С оглед изхода на спора ответникът по касация следва да заплати на касатора разноските по водене на делото и пред трите съдебни инстанции, както следва: сумата от 664, 68 евро (1300 лева) – адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд, 511, 29 евро (1000 лева) - адвокатско възнаграждение в производството пред окръжния съд, 71, 58 евро (140 лева) – държавна такса за въззивно обжалване, и 86, 92 – държавни такси в касационното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,