Определение № 2845 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от А. А. Ю. и Ф. О. Ю., чрез процесуалния им представител адв. Ч. Чавдаров, и е против определение № 4768 от 11 декември 2024 г., постановено по адм. д. № 1147/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели, против заповед № 1485 от 16 септември 2024 г. на кмета на Община Велинград като недопустима и прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Със заповедта в служебно започнато производство със заповед № 794/28 май 2024 г. за „Постройка 1, попадаща в територията на задънена улица с о.т. 514 - 515, кв. 65 по плана на [населено място], Община Велинград, област Пазарджик, като страни са заличени жалбоподателите, наред с други лица. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Така постановеното определение е законосъобразно. Видно от съдържанието на оспорената заповед производството по чл. 195 във вр. с чл. 196 ЗУТ е инициирано служебно от административния орган във връзка с постъпило писмо от кмета на кметство Драгиново. Прието е, че лицата неправилно са конституирани като страни в административното производство, тъй като възраженията им не кореспондират със събраните документи за собственост, приложени към преписката, а собственик на имота, в който е изпълнена постройката, е Община Велинград предвид естеството и неговото предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности и за всеобщо ползване, предопределящо публичния му характер. При издаването на заповеди по чл. 195 вр. чл. 196 ЗУТ кметът на съответната община действа служебно, при наличието на визираните от закона предпоставки. Той сам преценява дали да приеме подадените възражения срещу изготвено в образуваното административно производство протоколно решение на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, както и дали да издаде или не заповед за премахването на строеж, попадащ в някоя от предвидените в разпоредбата хипотези. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед на кмета на Община Велинград за заличаване на жалбоподателите като страни в административното производство не представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1-3 ЗУТ, подлежащ на оспорване пред съда. С такъв характер е заповедта по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, с която процедурата приключва. В случая оспорената заповед е издадена в хода на висящото административно производството, като с нея не се засягат негативно правата и законните интереси на жалбоподателите, нито се създават задължения. Доколкото в случая производството протича служебно, то за прекратяването на формално придобитото качество на заинтересувани лица в него не е предвиден съдебен контрол. Твърденията на жалбоподателите, че са извършители и собственици на постройка 1, предмет на висящата процедура, не обосновават различен извод. Тези възражения са относими към преценката за наличие на правен интерес от оспорването при евентуално обжалване от тяхна страна на заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, каквато в случая не е налице. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав