Определение № 360 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 309/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Ж., действащ като [фирма] -[населено място], срещу определение № 627 от 22.11.2010 г. по ч. гр. д. № 599/2010 г. на В. апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 490 от 20.07.2010 г. по ч. гр. д. № 580/2010 г. на Д. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба на частния жалбоподател, подадена по реда на чл.435 и сл. от ГПК, срещу действие на ЧСИ С. С. с рег. № 739 на К., изразяващо се в постановление за възлагане от 07.06.2010 г. по изпълнително дело № 20097390401654, и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания. Ответниците по частната касационна жалба П. С. Б. и М. П. Б. от[населено място] не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима. Определението, срещу което е насочена жалбата, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на апелативен съд в хипотезата, когато този съд е упражнил контрол за законосъобразност на постановено от окръжен съд определение за прекратяване на производството по дело, образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, е приета изрично в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото решение не е изгубило значението си при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебен изпълнител. Според задължителните разяснения в решението, производството пред апелативния съд е окончателно контролно производство и постановеното в рамките на същото определение не подлежи на касационна проверка за законосъобразност. Предвид изложеното, частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Вписаното в диспозитива на обжалваното определение указание за обжалваемостта му пред Върховния касационен съд не създава за частния жалбоподател право на обжалване, тъй като такова право не му е признато от процесуалния закон. Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,