Решение № 9002 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2017 г.

Решение № 9002 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. С. Д. Б. от гр. Х. чрез адв. М. К. обжалва решение № 195/14.02.2017 г. на Административен съд, гр. П. постановено по адм. дело № 2378/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-16002615009623-091-001/08.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 651/19.09.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, немотивираност, нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните съображения са за неправилна преценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на чл. 122 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П., чрез процесуалния си представител юрк. Н. Г. Н. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалвания съдебен акт, като необоснован и немотивиран. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на С. Д. Б. от гр. Х. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ за 2009 г. - в размер на 439.69 лева и съответните лихви от 278.58 лева; за 2011 г. - в размер на 1297.67 лева и съответните лихви от 553.79 лева; за 2012 г. - в размер на 826.94 лева и съответните лихви от 268.11 лева и за 2013 г. - в размер на 968.17 лева и съответните лихви от 215.53 лева, както и задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО - за самоосигуряващи се за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2013 г. за ДОО - в общ размер на 3097.54 лева и лихви от 1147.17 лева; за ЗО - в общ размер на 1935.94 лева и лихви от 657.76 лева и за ДЗПО-УПФ - в общ размер 1209.96 лева и лихви 448.18 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице с декларираните доходи. За 2009 г. е установено превишение на разходите на парични средства над приходите в размер на 5 316.70 лева, за 2011 г. - в размер на 17 198.13 лева, за 2012 г. - в размер на 11 382.41 лева и за 2013 г. - в размер на 12 258.43 лева. Данъчната основа по ЗДДФЛ е определена след приспадане на внесените, съответно и на установените при ревизията задължителни осигурителни вноски за всеки от годишните периоди. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно тълкувателно решение на Върховния административен съд по т. д. № 10/2016 г. Твърденията на ревизираното лице за разполагаеми парични средства в по-голям размер като начално салдо към 01.01.2009 г. и през 2010 г. съдът е отхвърлил като недоказани. В тази връзка не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите М. С. - майка на ревизираното лице и К. П. - негов тъст за дарени парични средства по случай сватбата му през септември 2007 г., както и показанията на В. М. /леля/ за върнат заем в размер на 2010 г. В мотивите си съдът е приел, че изчисленията в ревизионния акт на дохода са извършени на годишна база. По отношение на установените осигурителни вноски за 2011 г. - 2013 г. е приел, че са дължими на основание чл. 124а ДОПК в сила от 15.02.2011 г. Решението е правилно постановено. Касационните доводи са свързани с неправилна преценка на доказателствата по делото за разполагаемите парични средства и фактическите установявания на първоинстанционния съд относно началното салдо към 01.01.2009 г. и приходите за 2010 г. Касационният жалбоподател твърди, че към 01.01.2009 г. е разполагал с 15 000 лева, а не с 5 000 лева както е прието в ревизионния акт. В тази връзка сочи, че неправилно съдът не е взел предвид даренията на парични средства от родители - неговите и на съпругата му Т. Б., по случай сключването на граждански брак, които са установени с писмени и гласни доказателства. Възражението е неоснователно. За доказване на тези твърдения ревизираното лице е представило с възражението срещу ревизионния доклад декларации с нотариална заверка на подписите от Т. П., тъща и Д. Б. С., баща, а в хода на съдебното производство е ангажирало гласни доказателства - показанията на св. М. С., майка и К. П., баща на съпругата му. Правилно съдът е приел, че не е доказана наличност към 01.01.2009 г. на 10 000 лева от получени дарения през септември 2007 г., когато е сключен брака. Още в хода на ревизията от служебно събраните доказателства, органите по приходите са установили, че доходите на родителите са в размер на минималните осигурителни доходи за страната. Нямат доходи от продажби на имущество, не са получавали възнаграждения по извънтрудови правоотношения, с изключение на майката М. С., която е декларирала 240 лева по приложение № 7 на ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. (доходи на физическите лица, включително земеделски производители). Данните за доходите на родителите М. С., Д. С., Т. П. и К. П. се потвърждават и от представените в хода на съдебното производство справки за осигуряването им, съдържащи данни за осигурителния им доход за периода 2005 - 2016 г. Показанията на св. М. С., че тя е получава 600 лева, а съпругът й - 1 000 лева не се подкрепят от писмените доказателства по делото. От друга страна по делото не са налице доказателства, сумата от 10 000 лева, дори и да се приеме за получена като сватбен подарък е спестена и налична към 01.01.2009 г. За това обстоятелство не са събрани никакви доказателства. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че началното салдо на разполагаемите парични средства към 01.01.2009 г. е определено законосъобразно. Другото възражение в касационната жалба е във връзка с твърдението за върнат заем в размер на 10 000 лева през 2010 г. от М. Д. М.. Като доказателство жалбоподателят е представил с възражението по чл. 117, ал. 5 ДОПК подписана от него и заемателя разписка, че сумата е върната на 09.02.2010 г. В хода на съдебното производство е представил и договор за заем от 10.09.2006 г. сключен с М. Д. М. за предоставяне на сумата от 10 000 лева за срок от 5 години, срещу уговорена лихва. Ответникът е оспорил достоверността на датата на този договор. В показанията си св. В. М. потвърждава предоставянето на сумата от 10 000 лева, уговорения срок за връщането й и възстановяването й в началото на февруари 2010 г., но изложените от нея факти и обстоятелства не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Не са ангажирани писмени доказателства за придобиване на недвижим имот през 2006 г., във връзка с който свидетелката твърди, че е възникнала нуждата от заем, както и доказателства за работата й в Гърция и за получените доходи. Поради това правилно като краен резултат тези показания не са кредитирани от съда. Останалите приходи и разходи, установени при ревизията, в това число начално и крайно салдо по банкови сметки за съответния период, са обосновани с конкретни доказателства по преписката и не се оспорват от ревизираното лице, поради което правилно съдът е приел за установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за всеки от спорните периоди на 2009 г., 2011, 2012 и 2013 г. При извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха нарушения на материалния закон. Данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е въз основа на годишните приходи и разходи на ревизираното лице, след приспадане на внесените и дължими осигурителни вноски, поради което законосъобразно съдът е потвърдил установените задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. По отношение на осигурителните вноски по КСО и ЗЗО: За спорните периоди от 15.02.2011 г. до 31.12.2013 г., установяването на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122-124 ДОПК е приложимо, на основание чл. 124а ДОПК. При издаването на ревизионния акт е спазено тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. и не са определени задължения за осигурителни вноски за 2009 г., независимо от установяването на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За останалите периоди органите по приходите, че приели, че за установеният при ревизията облагаем доход съгласно презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК са дължими и осигурителни вноски. В тази връзка следва да се посочи, че не във всички случаи, когато е установен облагаем доход по реда на чл. 122- 124 ДОПК се дължат осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица. За разликата от чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, където е предвидена облагаемост на доходите от всички източници, придобити през данъчната година, задължителните осигурителни вноски по аргумент от чл. 6, ал. 2 от КСО се дължат върху доход, който включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. По силата на чл. 6, ал. 8 КСО /в приложимата редакция, сега ал. 9, в сила от 01.01.2016 г./ лицата по чл. 6, ал. 7 КСО в това число и собствениците в търговски дружества определят окончателен размер на месечния осигурителния доход, за който се дължат вноски за ДОО и ДЗПО за периода, през който е упражнявана трудова дейност. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО това се отнася и за окончателния размер на дохода, върху който лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 дължат здравноосигурителни вноски. В конкретния случай е установено, че през процесните периоди ревизираното лице в качеството му на едноличен собственик на капитала в Б. К. ЕООД е самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Установено е също, че през всички ревизирани периоди Бонев е упражнявал трудова дейност в това си качество. В хода на извършените проверки и в ревизията тази трудова дейност е декларирана от него като основен източник на доходи. По делото е установено, че от 28.02.2013 г. Бонев е регистриран и като земеделски производител в ОД Земеделие - Х.. По силата на чл. 6, ал. 9 КСО /сега ал. 10/ и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО земеделските производители, (земеделските стопани) произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. От друга страна по делото не са налице данни и доказателства, че установеното при ревизията превишение на разходите над получените доходи, е в резултат на дейност като земеделски производител. При така установените факти правилно органите по приходите и първоинстанционният съд са приели, че в конкретния случай установеният при ревизията облагаем доход е такъв от упражнявана трудова дейност като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и на основание чл. 124а ДОПК са определили осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО върху окончателен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 8 КСО /сега ал. 9/ и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. С оглед на изложеното, решението, с което е отхвърлена жалбата на С. Д. Б. като валидно допустимо и правилно, следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация за осъществената защита от юрисконсулт, в размер на 930.35 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,