Определение № 6652 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. А. Г.- Д. против определение № 3602 от 05.04.2024 г. по адм. дело № 714/ 2024 г. на Административен съд София–град. Жалбоподателката поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като актовете на органите на Камарата на частните съдебни изпълнители са административни по своя характер и подлежат на оспорване по реда на АПК. Моли определението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови ново определение, с което акта на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдени изпълнители да бъде отменен или след отмяната делото да бъде върнато на административния съд за произнасяне по същество. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът в писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на М. Г. – Д. против решение по протокол № 1 от 19.12.2023г.по дисципл. дело № 11/ 2022 г., взето на заседание на дисциплинарен състав от дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е отказано да се прекрати образуваното против оспорващата дисциплинарно производство. Съставът на административния съд приема, че обжалваното решение не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. По тези съображения стига до извод, че жалбата е недопустима и при условията на чл. 159, т. 1 АПК с определението, предмет на оспорване, оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. При тези факти, настоящият съдебен състав стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че отказът да се прекрати образуваното против жалбоподателката Г.- Д. дисциплинарно дело № 11/ 2022г. не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Дисциплинарната комисия е орган на Камарата на частните съдебни изпълнители (чл. 3, ал. 3 ЗЧСИ), чиято дейност е регламентирана в ЗЧСИ и в Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители. Правоотношенията, възникнали при ангажиране на дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители не са с административен характер и постановените в дисциплинарните производства актове не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Решенията на дисциплинарните състави, постановените при упражняване на дисциплинарните правомощия могат да се обжалват пред Върховния касационен съд съгласно чл. 71, ал. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ. Следователно всички останали актове, свързани с движението на дисциплинарното дело, включително отказът за прекратяване на дисциплинарното производство, не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, а тяхната законосъобразност се преценява при проверката на валидността, допустимостта и правилността на решението на дисциплинарния състав съгласно правомощията на Върховния касационен съд по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на чл. 72, ал. 3 от закона във връзка с чл. 52 от Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители, регламентиращи правомощията на дисциплинарния състав при вземане на решение, едно от които е прекратяване на дисциплинарното производство на основание чл. 69, ал. 1 или чл. 71, ал. 7 ЗЧСИ. По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното решение на състав на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото, съставът на Административен съд София – град постановява определение в съответствие със закона, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане, обстоятелството, че ответникът по частната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ М. А. Г. - Д. следва да бъде осъдена да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,