Определение № 6 от 07.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е било образувано по жалба на Ф. М. Ф. срещу решение от 19.03.2015г. по гр.д.№ 9/2015г. на ОС Шумен, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ответниците и жалбоподатели Н. В. Р. и А. И. Ал С., чрез процесуалния си представител в писмено становище са поддържали, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата Ж. З. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител е поддържала, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С определение от 21.10.2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С молба от 23.11.2015г. ответницата Ж. З. М., чрез процесуалния си представител, е поискала да й бъдат присъдени разноски в размер на 800 лева за изготвен отговор по жалба на Н. В. Р. и А. И. Ал С.. С молба – отговор от 07.12.2015г. ответниците Н. В. Р. и А. И. Ал С., чрез процесуалния си представител поддържат, че размера на заплатеното адвокатско възнаграждение е завишен. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпили в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е допустима. При постановяване на определението си в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на ответниците по жалба Ж. З. за изготвен отговор по жалба на Н. В. Р. и А. И. Ал С.. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по делото, ако е направил своевременно искане за присъждането им и е представил надлежни доказателства за действително направени разходи. В случая ответницата е ангажирала адвокат по делото, за чиято процесуална защита реално е заплатена сумата 800 лева / която сума изрично е договорена в договор за правна защита и съдействие и е отразено нейното заплащане/, поискано е присъждане на разноски и е представен списък. Настоящият състав намира за неоснователно направеното от жалбоподателите възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата възнаграждение за един адвокат. Установяването на несъответствие между заплатеното адвокатско възнаграждение с действителната правна и фактическа сложност на делото е необходимо, но недостатъчно условие, за да уважи съдът искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Разпоредбата изисква платеното в повече да е прекомерно и въвежда забрана съдът да слезе под минимално определения размер в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението на жалбоподателите, че делото не представлява никаква правна и фактическа сложност и че заплатеното възнаграждение е прекомерно в случая е неоснователно, като се вземе предвид съотношението между сумата 800 лв. (платеното от ответницата по касация) и 600 лв. (минималния размер в чл.9, ал.2 по Наредбата № 1/ 09.07.2004 г). Предвид изложеното и съобразявайки се с приетото по т.1 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция намира, че искането за присъждане на 800лева разноски на ответната страна, поддържано на осн.чл.78 ал.3 ГПК, е основателно и доказано за посочената сума. Ето защо на ответницата следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които да й заплатят двамата жалбоподатели Н. В. Р. и А. И. Ал С.. Предвид изложените съображения, съдът