Определение № 5439 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4765/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от ответника по касация „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.Д.Х. за допълване на определението, постановено по реда на чл.288 от ГПК, в частта за разноскитe, тъй като съдът не се е произнесъл по искането на страната, което е било направено с молба от 16.10.2024г. Касаторите Г. Г. Б., Е. Г. Б. и Н. Г. К. са депозирали отговор по искането, в което е направено възражение, че уговореното между ответника и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение е било прекомерно. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането е направено в месечен срок от постановяване на определението по чл.288 от ГПК и е допустимо.По същество е основателно. В молба от 16.10.2024г. е направено искане от ответника по касация „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД за присъждане на разноски.С нея са представени доказателства, от които се установява, че между дружеството и адв.Д.Х. е сключен договор за правна защита и съдействие, страните по който са уговорили, че за предоставената от адвоката услуга се дължи възнаграждение от 1 200лв., което е било реално заплатено на 16.10.2024г. по банков път. Неоснователни са възраженията на насрещната страна за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.Същото е съответно на високата фактическа и правна сложност на делото, както и с обема на извършената от адвоката работа. Предвид горното, съдът