Определение № 7 от 07.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4569/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е било образувано по жалба на П. ”Н.”-с.Д. В. срещу решение от 13.05.2015г. по гр.д.№342/2014г. на АС Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.49 ЗЗД. Ответниците – [фирма] и [фирма] в писмено становище, чрез процесуалния си представител, са поддържали, че не следва да се допуска касационно обжалване. С определение от 21.10.2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и е присъдил 3000 лева разноски по делото. С молба от 26.10.2015г. ответниците [фирма] и [фирма], чрез процесуалния си представители, са поискали да им бъдат присъдени още 3000 лева разноски за производство, каквито те своевременно са претендирали с отговора си по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпили в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което е допустима. При постановяване на определението си в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на ответниците по жалба [фирма] и [фирма] и е присъдил такива общо в размер на 3000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в този размер на адв.Борислав Г.. Молителите поддържат, че уговореното възнаграждение на този адвокат е в размер на 6000 лева, като всяко от дружествата е заплатило реално по 3000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по делото, ако е направил своевременно искане за присъждането им и е представил надлежни доказателства за действително направени разходи. В случая ответниците са ангажирали адвокат по делото, за чиято процесуална защита реално е заплатена сумата 6000 лева / която сума изрично е договорена в два договора за правна защита и съдействие, като са представени и фактури за реално внасяне на сумата/, поискали са присъждане на разноски и са представили списък на същите. Предвид изложеното и съобразявайки се с приетото по т.1 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция намира, че искането за присъждане на още 3000 лева разноски на ответната страна, поддържано на осн.чл.78 ал.3 ГПК, е основателно и доказано за посочената сума. Ето защо на двамата ответници следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които да им заплати жалбоподателя. Предвид изложените съображения, съдът