Определение № 74 от 03.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1801/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 502 от 07.11.2019 г. по гр.д. № 1801/2019 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 6538 от 22.10.2018 г. по в.гр.д. № 12 211/2017 г. на Софийски градски съд по подадената против него касационна жалба от Ю. В. А. и М. В. А.. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК са постъпили три молби: от адв. Й. Ц. като пълномощник на Р. Б. Р.; от М. М. М. и Й. М. У. и от адв. Г. А. като пълномощник на К. Б. К. с искане за допълване на определение в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна Ю. В. А. и М. В. А. са подали отговор, в който изразяват становище, че молбите са неоснователни, тъй като нито една от страните не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК. На следващо място считат, че молителите К. К. и Р. Г. имат право на разноски за един адвокат, тъй като са необходими и задължителни другари. По същите съображения право на разноски за един адвокат имат и молителите М. М. и Й. У.. Правят и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от всеки от молителите. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молителите в настоящото производство са имали качество на ответници в производството пред ВКС. Всеки от тях е подал отделен отговор на касационната жалба, в който е направил искане за присъждане на направените разноски за един адвокат. Към отговора, изготвен от адв. Й. Ц. като пълномощник на Р. Б. Г., е представен договор за правна помощ, видно от който за изготвяне на отговора и за процесуално представителство по делото молителката Р. Г. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. С молба от 13.06.2019 г. адв. Ц. е представила и втори договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че доверителката Р. Г. доплаща адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв. От доказателствата, представени с отговора на касационната жалба, подадена от К. К. чрез нейния пълномощник адв. А., е видно, че за изготвянето му тя е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 680 лв. Към отговора на Й. М. У. е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. М. И., с който страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., платено в брой при подписване на договора. Към отговора на касационната жалба от Й. М. У. е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. М. И., с който страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., платено в брой при подписване на договора. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, молителите имат право на разноски. Неоснователни са доводите за недължимост на направените разноски, поради това че молителите не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, непредставянето на списък по чл. 80 ГПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не препятства възможността да бъдат присъдени разноски, когато искането за това е направено своевременно, какъвто е и настоящият случай. Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното заплатеното от Р. Г. и К. К. адвокатско възнаграждение. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на представляваните лица с оглед квотите им в съсобствеността и стойността на дяловете им / 21 566 лв./, извършените от пълномощниците процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба без явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до размера на сумата 1 200 лв. за всяка от тях, при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 7, ал.4 във вр. с ал.2,т.4 и чл. 9, ал.3 от Наредба № № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното съдът