Решение № 2777 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 328/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от М. М., родена на [дата]., гражданка на Република Турция, чрез процесуалния й представител адвокат Н. Грошкова, срещу решение № 33569/14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5678/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, първо отделение, двадесет и шести състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - завеждащ "Консулска служба" в Генералното консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция, чрез Дирекция "Консулски отношения", отдел "Национален визов център" при Министерство на външните работи, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. М., гражданка на Република Турция /РТ/ срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /вид "D"/ в Република България /РБ/, издаден на 09.05.2025 г. от завеждащ "Консулска служба" в Генералното консулство на РБ в гр. Истанбул, Турция, по заявление № IST25005784V/06.03.2025 г., на посочено основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число и документите, изготвени от отдел "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/ при проведената чрез Националната визова информационна система /НВИС/ съгласувателна процедура по заявлението. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените по делото доказателства, обосновано административният съд приема за установени следните правнорелевантни факти и обстоятелства, в резюме свеждащи се до следното: Със заявление от 06.03.2025 г., турската гражданка заявява желание да й бъде издадена национална виза, вид "D", като в попълнения от нея образец на заявление, съгласно приложение № 2 към чл. 12, ал. 5 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР, Наредбата/, не са попълнени полета 21-36 от раздел IV "Цел на пътуването" /с изключение на поле 33, касаещо информация за осъждане на лицето/, с оглед на което не са посочени целта на пътуването, планираната продължителност и предвиденото място на пребиваване в РБ /в раздел I, поле 10 е отбелязано "Местожителство /"точен адрес" в гр. София, [жк], [адрес]/, както и източниците на средства, с които ще бъдат покрити разходите за пътуване и издръжка. Към депозираното заявление са приложени документи по чл. 19, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от Наредбата, в т.ч. нотариално заверен договор за наем на недвижим имот от 07.02.2025 г., сключен между В. К. /в качеството му на наемодател/ и М. и Р. М., чрез пълномощника им Р. Т. /в качеството на наематели/, за предоставяне правото на ползване на [адрес], находящ се в гр. София, [жк], жилищна сграда в [адрес]; нотариално заверена декларация от 07.02.2025 г. от В. К. за предоставяне на адрес на пребиваване на М. М. на посочения адрес и даване на съгласие същата да бъде регистрирана на него по време на пребиваването си в РБ. По делото е приложено и отрицателно становище рег.№ 513р-36016/04.04.2025 г. на началника на отдел "Миграция" при СДВР по искането за издаване на дългосрочна виза /с посочено правно основание чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ/, дадено въз основа на проведени проверки на адреса, за който апликанта е представил наемен договор от 07.02.2025 г. и сведения от наемодателя на недвижимия имот и съседи, а също и писмо рег.№ М-6847/20.06.2025 г. на заместник-председателя на ДАНС за отразено по заявлението в НВИС, отрицателно становище, поради наличие на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, независимо че чуждата гражданка не е идентифицирана като заплаха за националната сигурност. При тези данни, завеждащият "Консулска служба" в Генералното консулство на РБ в гр. Истанбул, РТ издава атакувания пред първата инстанция акт, с който на турската гражданка е отказано издаване на виза за дългосрочно пребиваване /вид "D"/, на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗЧРБ. Според посочените в отказа мотиви на административния орган, представляващи фактическо основание за неговото издаване, М. М. не е доказала достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, тъй като при извършена проверка на адреса, на който е декларирала, че има осигурено жилище, е установено провеждането на ремонтни дейности и наемодателят е отказал да осигури достъп до апартамента. Обосновано, предвид фактическата установеност по делото, изводите на органа са възприети изцяло от първостепенния съд в мотивите на атакуваното решение и преценени за законосъобразни, при което е формирано заключението, че за завеждащия "Консулска служба" в Генералното консулство на РБ в гр. Истанбул, РТ са били налице материалноправните предпоставки по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗЧРБ за постановяване на отказа. По тези съображения, при липсата на установени от административния съд отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи незаконосъобразността на оспорения акт, е постановен атакувания пред настоящия състав съдебен акт, с който е отхвърлена жалбата срещу отказа за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосноват наличие на касационни отменителни основания. При напълно изяснена фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по преписката доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на атакувания пред него отказ, като издаден от компетентен орган по чл. 9г, ал. 1 ЗЧРБ, в установената форма, без допуснати при това съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗЧРБ. Условията и редът, по които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат територията на Република България са уредени в ЗЧРБ, като едно от изискванията за влизане на чужденец /който не е гражданин на ЕС/ в страната, е да притежава виза. Съгласно чл. 9а, ал. 2 ЗЧРБ видовете визи са: за летищен транзит /виза вид "А"/; за краткосрочно пребиваване /виза вид "С"/; за дългосрочно пребиваване /виза вид "D"/ и виза с ограничена териториална валидност съгласно чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността /Визов кодекс/. Специалните основания, при които се отказва издаване на виза, са предмет на разглеждане в чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 29 ЗЧРБ. На основание чл. 9г от същия закон, отказите се издават от оправомощените от ръководителя на съответната структура длъжностни лица в дипломатическите и консулските представителства на РБ. По аргумент от разпоредбата чл. 34, ал. 3 НУРИВОВР, за отказа се съставя формуляр в два екземпляра съгласно приложение № 7 към ал. 1 от същия член, като единият екземпляр се връчва на заинтересованото лице, а другият остава в съответното задгранично представителство на Република България, и се прилага към заявлението с приложените към него документи. В чл. 10а, ал. 1 ЗЧРБ е предвидено, че отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на АПК относно тяхната законосъобразност, като според ал. 4 от същата разпоредба, отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 от с.з., не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/. Доколкото именно такъв вид виза е заявена от М. М., правилно жалбата е приета за допустима от АССГ, с оглед изричното позоваване в нея на чл. 8 ЕКПЧ и чл. 2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ. С оглед гореизложения анализ на нормативната уредба, правилен е изводът на първостепенния съд че атакуваният пред него акт е постановен във валидна форма - стандартен формуляр за уведомление за основанията за отказ, от компетентен орган - завеждащия "Консулска служба" в Генералното консулство на РБ в гр. Истанбул, РТ, оправомощен да съставя, подписва и връчва такъв вид отказ. Противно на релевираното в касационната жалба възражение, административният съд обосновано приема, че оспореният отказ съдържа всички изискуеми от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Настоящият съдебен състав счита, че в атакувания пред АССГ акт са изложени конкретни фактически обстоятелства за приетите от органа правни основания за неговото издаване - чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗЧРБ, които са относими към подаденото от турската гражданка заявление, в контекста на приложените към него доказателства. Административният орган се позовавал на данните, обективирани в даденото от началника на отдел "Миграция" при СДВР отрицателно становище рег.№ 513р-36016/04.04.2025 г. в проведената съгласувателна процедура, представляващо част от доказателствената съвкупност по делото. Предвид това, правилно в обжалвания съдебен акт е прието за изпълнено изискването за надлежно мотивиране на процесния отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Не намират основание и оплакванията на касатора за необоснованост атакуваното първоинстанционно решение и постановяването му в противоречие със закона. Противно на наведените в касационната жалба доводи, в първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, сочещи на данни, обуславящи възприетия от съда, а преди това и от административния орган, извод, че в случая са установени предпоставките на постановения отказ. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, отказва се издаване на виза на чужденец, който не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, като т. 23 от същия член прибавя и хипотезата на представяне на документ с невярно съдържание, или деклариране на неверни данни. В процесния случай, след извършен анализ на материалите по административната преписка, обосновано съдът приема, че са осъществени предпоставките за постановяване на отказ за издаване на виза по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗЧРБ. Този извод кореспондира изцяло с установената по делото фактическа обстановка. Видно от отрицателно становище рег.№ 513р-36016/04.04.2025 г. на началника на отдел "Миграция" при СДВР, след проведена процедура по чл. 30, ал. 2 НУРИВОВР, във връзка с чл. 16 - чл. 20 от Инструкция № КОВ-04-02-351/15.08.2013 г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи /Инструкцията/, миграционният орган е възразил срещу искането на М. М. за издаване на виза, с мотив, че жилището /декларирано като обитавано от нея в процесното заявление/ е негодно за живеене. Становището е обосновано с изложени данни за проведен в хода на осъществена предварителна проверка разговор с наемодателя на апартамента, при който са изложени противоречиви твърдения - първоначално за частичното, а впоследствие за цялостното му обитаване от турската гражданка и съпруга й; непредоставяне своевременно на договор за наем /сключен на 07.02.2025 г. - един месец преди подаване на заявлението за издаване на виза/ и отказ за осигуряване на достъп до жилището. Като допълнителен аргумент е посочена получената при извършена от миграционните служители последваща проверка, информация от съседи на недвижимия имот, че в него се извършват ремонтно-строителни дейности. Въз основа на тези данни е формирано заключението, че жилището е необитаемо, и е налице основание за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. На следващо място, видно от представеното по делото писмо рег.№ М-6847/20.06.2025 г. на заместник-председателя на ДАНС, агенцията също е предоставила в НВИС /по електронен път- без изготвени писмени документи/ отрицателно становище по процесното заявление, обосновано с чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, предвид данните от осъществена от сектор "Миграция" към СДВР, проверка на заявения от М. М. адрес на пребиваване и установените в имота текущи ремонтни дейности, както и отказа на наемодателя да съдейства. При тази фактическа установеност, съответна на закона е преценката на първостепенния съд, че от страна турската гражданка невярно са декларирани данни за адреса по местоживеене, както и че не са доказани убедително и достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Безспорно установените по делото пред първата инстанция, факти, опровергават писмените изявления на чужденката в процесното заявление и приложените към него договор за наем от 07.02.2025 г. и декларация за осигуряване на адрес в РБ и сочат за привидност на последните два документа, като съставени единствено с цел М. М. да получи виза вид "D" и да отговори формално на всички изисквани за това документи. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че чужденката не е посочила в заявлението, основание на пребиваването си в РБ, нито го е установила впоследствие - в хода на производството пред АССГ. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в този закон. В случая М. М. не е мотивирала искането си за издаване на виза с никое от тях, и при правилно разпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест, не е установила съществуването на условията за издаване на виза вид "D", което обуславя извод за законосъобразността на атакувания административен акт, при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 ЗЧРБ. По изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания отказ, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на установени пороци, съставляващи касационни отменителни основания, следва да бъде оставен в сила. Ответникът не претендира разноски, предвид което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение