Определение № 78 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4407/2018 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 27769/28.09.2018 г. от ответника Х. Ж. Х. срещу разпореждане № 5280/01.08.2018 г. по в.гр.дело № 1400/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на К. П. К. с постоянен адрес [населено място] за мерките относно родителските права, постановени с въззивно решение № 542/22.03.2018 г. по в.гр.дело № 1400/2017 г. на Варненския окръжен съд на основание чл.404,т.1 ГПК. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист въз основа на постановеното въззивно решение, тъй като не е съобразил, че в хода на делото относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и дължимата издръжка за детето Х. Х. Х. са налице определени привременни мерки от първоинстанционния съд на основание чл.323 ГПК, вр.чл.127,ал.3 СК. Сочи, че с протоколно определение от 23.01.2017 г. по гр.дело № 5739/2016 г. на Варненския районен съд, с което са постановени привременните мерки е отразено, че същите важат до приключване на производството с окончателен съдебен акт, какъвто не е налице до настоящия момент. Жалбоподателят поддържа, че срещу въззивното решение е подал касационна жалба, която е администрирана до ВКС. С оглед на посоченото искането е да се отмени обжалваното разпореждане и се остави без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист. Ответницата по частната жалба К. П. К., чрез адв.М. П. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 407,ал.1 ГПК срещу валидно разпореждане на въззивен съд, което подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че решението му по мерките относно упражняването на родителските права подлежи на незабавно изпълнение. Разпореждането е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1, предл.второ ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. Тези решения се ползват с изпълнителна сила. Съдебните решения, постановени в производства по съдебна администрация, каквито са решенията по мерките относно упражняването на родителски права са годно изпълнително основание, независимо, че не са формулирани като осъдителни диспозитиви. Решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения, като определя реда за упражняването им е осъдително и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивния съд. В настоящият случай в хода на първоинстанционното производство с определение, постановено в съдебно заседание на 23.01.2017 г. по гр.дело № 5739/2016 г. на Варненския районен съд са определени на основание чл.323 ГПК, вр.чл.127,ал.3 СК привременни мерки по отношение на детето Х. Х. Х., като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата Х. Ж. Х., определен е режим на лични отношения на майката К. П. К. с детето Х. Х. Х. и е осъдена майката да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговия баща Х. Ж. Х. в размер на 130 лв., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на постановяване на определението. В последното е отразено, че привременните мерки важат до приключване на производството с окончателен съдебен акт. С определение № 118/14.02.2019 г. по гр.дело № 3310/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 524/22.03.2018 г. по в.гр.дело № 1400/2017 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 14613/17.05.2018 г., подадена от ответника Х. Ж. Х. от [населено място], чрез адв.С. И.. Като взема предвид постановеното определение на състав на ВКС по чл.288 ГПК съдът намира, че въззивното решение на Варненския окръжен съд е влязло в сила. С оглед на това обжалваното разпореждане, с което е постановено издаването на изпълнителен лист на основание чл.404,т.1 ГПК въз основа на въззивното решение на Варненския окръжен съд е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение