Определение № 1431 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Ж. Г., чрез адв. Якимова като процесуален представител, против определение № 22774 от 07.11.2024 г., постановено по адм. дело № 5196/2024 г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата й с № РСТ24-ГР94-887/12.03.2024 г. по регистъра на район "Студентски" срещу заповед № САГ24-РА53-30/12.01.2024 г. на главния архитект на Столична община и производството по делото е прекратено по отношение на нея. Излагат се доводи за неправилност на определението в тази част. Твърди се, че дължимата държавна такса е внесена в срок, но първоначално поради грешка е платена по номера на друго дело, а впоследствие вносната бележка поради липса на физическа възможност не е представена по делото. Прави се искане за отмяна на определението в обжалваната част. Ответната страна - главният архитект на Столична община не взема становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 03.06.2024 г. подадената от С. Ж. Г. жалба е оставена без движение като нередовна. На жалбоподателя е указано в 7 - дневен срок от съобщението да представи по делото вносна бележка за платена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на съда с предупреждение, че в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено. Разпореждането е редовно съобщено на страната на 05.07.2024 г., като в преклузивния 7-дневен срок по чл. 158, ал. 1 АПК, констатираната нередовност на жалбата не е отстранена. При извършена служебна справка от съда е констатирано, че Г. е заплатила на 24.06.2024 г. 10 лева държавна такса, но по друго дело. С разпореждане от 17.07.2024 г. на жалбоподателката е дадено указание в 7 - дневен срок изрично с писмена молба да посочи дали внесената държавна такса е по адм. дело № 5196/2024 г., както и да приложи вносната бележка за плащането й. За съдебния акт страната е уведомена по телефона на същата дата, което обстоятелство не се оспорва от нея. Поради неизпълнение на даденото указание в определения срок и на основание чл. 158, ал. 3 АПК съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по отношение на тази жалбоподателка. Определението е правилно. Едно от условията за редовност на подадената жалба е към същата да е приложен документ за платена държавна такса, ако такава се дължи – чл. 151, т. 3 АПК. Съответно на тази разпоредба е задължението за жалбоподателя в 7-дневен срок да представи по делото доказателство, удостоверяващо плащането на таксата, което ако не бъде сторено, е самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство. В този смисъл са и дадените от съда конкретни указания с разпореждането, с което жалбата е оставена без движение. Обстоятелството, че дължимата държавна такса е внесена, но във вносния документ е посочено друго дело, както и че на същата дата - 24.06.2024 г. е внесена повторно с правилно вписване на номера на делото, без да е приложена по него, не представлява изпълнение на съдебното разпореждане. Прилагането на платежния документ едва към частната жалба не може да се определи като отстраняване нередовността на подаденото оспорване. От значение е обстоятелството, че по конкретното дело и в законоустановения срок не е представен документ, удостоверяващ това плащане. Законовото изискване е формално и следва да бъде изпълнено точно и своевременно, съответно неговото неизпълнение, дори когато същото се дължи на допусната фактическа грешка, не може да преодолее негативните последици на чл. 158, ал. 3 АПК. Нормата е императивна, поради което правилно жалбата е оставена без разглеждане. В случая от докладчика е извършена служебна справка за постъпване на държавната такса по сметката на съда, която проверка не е дължима, но въпреки това и при повторно разпореждане за отстраняване на нередовността в оспорването, даденото указание не е изпълнено в определения срок, както и до постановяване на обжалвания съдебен акт. В частната жалба липсва искане за възстановяване на срока за отстраняване на констатираната нередовност. Отделно от това доказателства в подкрепа на твърденията за невъзможност да се уведоми пълномощника на страната с оглед полаганите грижи за болен родител не са представени. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение