Определение № 60104 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3938/11.05.2021 г. на Д. Д. А. за изменение на определение № 149 от 12.04.2021 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителят прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Освен това счита, че размерът на разноските следва да бъде съобразен с обстоятелството, че касационното обжалване е допуснато частично, затова не следва да отговаря за пълния размер на разноските на другата страна. Ответниците в производството К. С. К. и М. С. К. оспорват молбата. Сочат, че общият размер на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение по трите иска е 1800лв., от които съдът е присъдил 2/3 или 1200 лв., с оглед резултата по делото. Освен това присъдените възнаграждения са само със 100 лв. над минимума по Наредба № 1/2004 г., а делото е сложно от правна и фактическа страна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Д. Д. А. срещу решение № 4982 от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № 3416/2019 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение № 557662 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 3142/2018 г. на Софийски районен съд, с което са били уважени предявените от К. С. К. и М. С. К. искове по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД. С определение № 149 от 12.04.2021 г. по настоящото дело съставът на ВКС е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.109 ЗС, както и в частта по иска с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 2876, 31 лв., необходима за отстраняване на имуществени вреди в имота на ищците. Касационното обжалване е допуснато в частта по иска с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 9802 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.04.2016 г. - 31.12.2017 г. При този изход на делото на ответниците по касация са присъдени 2/3 от сторените разноски в размер на 1800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 г., или 1200 лв., като е съобразено обстоятелството, че касационното обжалване не се допуска по отношение на иска с правно основание чл.109 ЗС и по иска по чл.45 ЗЗД, касаещ обезщетението за имуществени вреди, а се допуска само по отношение на иска по чл.45 ЗЗД, касаещ претенцията за пропуснати ползи. Следователно съставът на ВКС е присъдил разноски само за исковете, за които касационното обжалване не е допуснато и в тази част въззивното решение е влязло в сила. Това са исковете по чл.109 ЗС с цена 2000 лв. /по този иск районният съд е събрал ДТ в размер на 80 лв. и не е имало възражение за цената на иска/ и по чл.45 ЗЗД за имуществени вреди с цена на иска 2876, 31 лв. И по двата иска минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.9, ал.3 ГПК е 500 лв. или общо 1000 лв., а присъденото от съда е 1200 лв. С оглед действителната и правна сложност на делото присъденото възнаграждение не е прекомерно и искането за намаляването му е неоснователно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,