Определение № 91 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60341/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 187 от 08.01.2018 г ., подадена от Е. А. И., чрез процесуалния й представител адв. А. Д., с искане за допълване на Решение № 147 от 05.12.2017 г. на Първо отделение на гражданска колегия на ВКС по т. д. № 60341/ 2016г., в частта за разноските. С подадената молба се иска да бъдат присъдени направените от молителката, в качеството и на ищца по делото разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна ЗД [фирма] С.. В срока по чл.248, ал. 2 не е постъпил отговор. Върховният касационен съд Първо отделение на гражданска колегия, съобразно данните по делото и наведените доводите на молителката, намира: Молбата е неоснователна. С разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК изрично се сочи, че страната ищец с оглед крайни позитивен за нея резултат по делото има право на разноски, съобразно уважената част от иска. Данните по делото сочат, че след разглеждането на правния спор на три инстанции, заявеният от Е. А. И. срещу ЗД [фирма] С. иск за присъждане на обезщетение от 26 700 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, претърпени в резултат на ПТП, станало на 25.07.2014 година в [населено място] по вина на водач на л.а. „Рено Мастер с рег. No .“, валидно застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка „гражданска отговорност“, е уважен в размер на сумата от 5000 лв. Общият размер на направените разноски, с оглед на представените два Списъка на разноските – в първата и в касационната инстанции е съответно за сумите от 3540 лв. и 1204 лв. Към тези суми, настоящият състав намира, че следва да се прибави и сумата от 720 лв., платени ДТ и адвокастки хонорар за въззивното обжалване, или общата сума на разноските възлиза на 5464 лв. / пет хиляди шетиристотин шестдесет и четири лева/. Математически изчислен, припадащият се на уважената част от иска размер на разноските на Е. И. възлиза на сума от 1011.85 лв. / хиляда и единадесет и 0.85 лв. / Съгласно чл. 81 ГПК всеки съд се произнася и по направените пред него за разноски. Няма спор, че в производството пред касационния съд, искането може да обхване не само направените пред него разноски, но и пред долустоящите инстанции, съобразно изхода по спора, с оглед на която констатация следва, че в настоящият случай касационният съд следва да обсъди основателността на така депозираната молба. При данните по делото молбата на Е. И. се явява неоснователна. Налице са два съдебни акта, влезли в сила, с които е удовлетворено искането на молителката-ищца за присъждане на дължимите и се разноски по делото: а именно - Решение No 34 от 13.01.2016 год. по т.д. No 375/2015 год. на ОС-Варна, ТО, с което искането и за разноски е уважено в рамер на сумата 663 лв. /шестстотин шестдесет и три лева/ и в тази част няма отменителен акт, за да се присъдят наново и Решение No 147 от 05.12.2017 година по т.д.No 60341/2016 год. по описа на ВКС I г.о., с което е присъдена сумата от 430.46 лв. / четиристотин и тридесет и 0.60 лв./. Доколкото сбора на двете присъдени по делото суми от 1093.46 лв. / хиляда деветдесет и три и 0.46 лв. / надвишава размера на дължимите разноски, то изводът, че не са налице материално-правните предпоставки за допълване на посоченото решение по реда на чл. 248 ГПК, е очевиден, поради което и молбата не може да бъде уважена. По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия