Определение № 13081 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11806/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Кан-Пакистан, Ч. Кхас, роден на [дата]. чрез адв. Албена Троянова-САК срещу Определение № 9018 от 19.10.2023 г., постановено по адм. дело № 9858/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като предявена от страната по делото, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение жалбата на С. Кан-Пакистан, Ч. Кхас, роден на [дата]. срещу отказ за издаване на виза, постановен на 26.09.2023 г. от ЗКС Посолство на Република България в Исламабад, ИР Пакистан по негово заявление от 15.08.2023 г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, административният съд се е позовал на разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК във връзка с чл.10а, ал.4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Приел е, че в случая е постановен отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид „ D“ по чл. 9а, ал. 2, т. 4 от същия закон и, доколкото в жалбата не се съдържат оплаквания за нарушаване права и свободи на чужденеца, гарантирани му по Европейската конвенция за правата на човека / ЕКПЧ/, не е налице изключение от предвидената в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗЧРБ необжалваемост на този отказ. Обжалваното определение е правилно. Според чл.10а, ал.4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл.9а, ал.2, т.4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. С приемането на разпоредбата е въведено предвиденото в чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове. Същевременно е предвидено и изключение от въведеното правило за необжалваемост, допускащо съдебното обжалване на отказите за издаване на виза единствено в случаите, в които чуждият гражданин претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. В случая обаче такова засягане не е претендирано от оспорващия. В жалбата до административния съд са формулирани оплаквания за нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в липса на мотиви за постановения отказ, за противоречие с материалноправни разпоредби на Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР), Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и принципи в АПК, както и за несъответствие с целите на закона. В жалбата не е наведено оплакване, сочещо засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. При така установеното, правилно административният съд е приел, че е сезиран с недопустима жалба, тъй като от жалбоподателя не са изложени твърдения за засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ, които да обуславят допустимост на жалбата. Твърденията за нарушения на чл. 8 от ЕКПЧ е наведено от жалбоподателя едва в частната жалба срещу атакуваното определение. Същото обаче е без правно значение за предмета на дължимата в настоящото производство проверка относно направената от административния съд преценка за допустимост на жалбата. В разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изрично е предвидена необжалваемост на някои актове. Тълкуване на разпоредбата, дадено в решение №14 от 04.11.2014г. по т.д. №12/2014г. на Конституционния съд, изрично сочи определени категории необжалваеми административни актове. Нормата на чл.10а, ал.4 от ЗЧРБ също предвижда обжалваемост за отказите за издаване на виза, когато се претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. В случая частният жалбоподател сам се е поставил в ситуация на необжалваемост, като с жалбата си до административния съд не е претендирал засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. Затова правилно на основание чл.10а, ал.4 от ЗЧРБ жалбата му е оставена без разглеждане и е прекратено съдебното производство. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд,