Определение № 9191 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на заместник председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, чрез главен юрисконсулт Б. Герчева, за допълване на Определение № 5708 от 27.05.2024 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 5124/2026 г. в частта за разноските. В направеното искане се посочва, че съдът е пропуснал да присъди своевременно поисканите с отговор по частната жалба разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, не ангажира становище по искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е направено в срока по чл.176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С Определение № 5708 от 27.05.2026 г. по адм. дeло № 5124/2026 г., ВАС е оставил в сила Определение № 247 от 25.02.2026 г. на Административен съд София-област по адм. дело № 1338/2025 г., с което е оставено без разглеждане искането на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 731-ЦД от 03.12.2025 г. на Комисията за финансов надзор. Обжалваният съдебен акт се отнася до спиране изпълнението на индивидуалния административен акт до решаване на спора относно законосъобразността на последния. Следователно с Определение № 5708 от 27.05.2026 г. по адм. дeло № 5124/2026 г., ВАС не решава спора по същество, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт ще приключи спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, ако такова е направено от страните в производството. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество. Въпросът за правото на ответника по частната жалба на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото - с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Водим от изложеното и на основание чл. 176а, ал. 3, Върховният административен съд, Седмо отделение