Определение № 7474 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5657/2026 г.

Производството по реда на чл. 66, ал.2 от от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. М. С. от [населено място], общ. Минерални бани, подадена чрез процесуален представител адв. Н. Толев от Адвокатска колегия Смолян, срещу определение № 1989 от 14 май 2026 год. постановено по адм. дело № 442/2026 год. по описа на Административен съд гр. Хасково. С оспореният съдебен акт е отхвърлено искането на Х. М. С. за възстановяване на срока за изпълнение на указания за внасяне на държавна такса по адм. дело № 442/2026 год. по описа на Административен съд гр. Хасково. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, съгласно които пропуснатият срок не се дължи на виновно негово поведение, а на липса на надлежно уведомяване за дадените указания. Прави искане Върховен административен съд да отмени обжалваното определение № 1989 от 14 май 2026 год. постановено по адм.дело № 442/2026 год. по описа на Административен съд гр.Хасково и да уважи искането му за възстановяване на срока за внасяне на следващата се по делото държавна такса. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Хасково (ПП към ОД на МВР гр. Хасково), не изразява становище по допустимостта и основателността на подадената частна жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 442/2026 год. по описа на Административен съд гр. Хасково е образувано по жалба на Х. М. С. срещу заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2682603 от 9 април 2026 год., издадена от Т. Янчев - младши автоконтрольор в сектор ПП към ОД на МВР гр. Хасково. В жалбата е налице ясно и недвусмислено посочване на съдебен адрес за призоваване на жалбоподателя - гр. Хасково, [улица]чрез адвокат Д. Н. Георгиев. С подаването на жалбата не е внесена дължимата се по делото държавна такса. Поради тази причина с разпореждане № 1453 от 14 април 2026 год. съдът е указал на жалбоподателя да внесе и представи в 7-дневен срок от съобщаването документ за внесена по сметка на Административен съд гр. Хасково държавна такса от 5,11 евро. В разпореждането има изричен диспозитив, че при неизпълнение на указанията на съда, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Разпореждането е редовно връчено на 14 април 2026 год. на посочения в жалбата съдебен адрес – гр. Хасково, [улица]. Получател на съобщението за това разпореждане със задължение на го предаде на адресата е адвокат Д. Георгиев - лист 6 от делото пред първоинстанционния съд. Указанията за внасяне на следващата се държавна такса не са изпълнени в срок, поради което с определение № 1693 от 27 април 2026 год. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Х. М. С. и е прекратил производството по делото. Това определение е връчено на жалбоподателят на 28 април 2026 год. на посоченият в жалбата съдебен адрес – гр.Хасково, [улица] е получено отново от адвокат Д. Георгиев. На същата дата – 28 април 2026 год. Х. М. С. чрез адвокат Д. Георгиев е депозирал молба по делото в която твърди, че указанията на съда са били изпълнени в срок но държавната такса е внесена по грешка по номера на друго дело. Към молбата е представена вносна бележка от която е видно, че по сметка на Административен съд гр.Хасково е внесена сума в размер на 7,61 евро представляваща държавна такса по адм.дело № 443/2026 год. по описа на съда. На 29 април 2026 год. е постъпила молба лично от жалбоподателят Х. М. С. с искане за възстановяване на срока за внасяне на следващата се държавна такса по делото. По това искане състава на Административен съд гр.Хасково е постановил определението предмет на съдебен контрол от състава на Върховен административен съд. Административният съд е отхвърлил искането за възстановяване на срок за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 1453 от 14 април 2026 год. постановено по адм.дело № За да постанови този резултат, съдът е отчел обстоятелството, че в самата сезираща съда жалба, е посочен съдебен адрес, следователно страната е заявила конкретно по какъв начин и респективно къде ще да получава съобщенията по конкретното съдебно производство. В допълнение, съдът е извършил служебна справка, в резултат от която е установил, че частният жалбоподател – Х. М. С., е посочил същият съдебен адрес, чрез адвокат Д. Георгиев, и по друго съдебно производство - адм. дело № 443/2026 год. по описа на Административен съд гр.Хасково. По него същата страна е получила, сходно на настоящия казус, съобщение от 14 април 2026 год. за оставяне и на тази жалба без движение, но по това производство указанията са били изпълнени. Или не е налице твърдяната в молбата от 28 април 2026 год. грешка при внасяне на следващата се държавната такса, а последната е била внесена по друго висящо в същият съд съдебно производство по което страна е жалбоподателя. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Не се спори по делото, че разпореждане № 1453 от 14 април 2026 год., с което на жалбоподателя е указано да внесе и представи в съда в 7-дневен срок документ за внесена държавна такса, е връчено на посочения в жалбата съдебен адрес гр. Хасково, [улица] на посочения в жалбата адресат – адвокат Д. Н. Георгиев на 14 април 2026 год. Не се спори, и че в указания 7-дневен срок указанието не е било изпълнено. С подадената молба жалбоподателят Х. М. С. претендира възстановяване на срока за изпълнение на дадените от съда указания за заплащане на държавна такса, тъй като бил лишен от тази възможност, поради ненадлежното съобщаване на разпореждането на съда чрез адв. Д. Н. Георгиев, по отношение на който се твърди, че не е упълномощаван да получава книжата по делото. Съгласно чл.137, ал.1 АПК съобщенията по делото се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. По делото е везспорно установено че частният жалбоподател Х. М. С. изрично е посочил в сезиращата съда жалба съдебен адрес по делото като е ирелевантно дали е налице упълномощаване на адвоката, работещ на този адрес, или не. Важен е фактът на посочване на съдебен адрес, а не фактът на упълномощаването. Дали има надлежно учредена представителна власт на посочения в съдебният адрес адвокат има значение само относно последващите процесуални действия който евентуално ще се упражняват от името и за сметка на упълномощителя, но не и за фактическите действия по приемане на призовки и съдебни книжа по делото. Такива фактически действия могат да бъдат валидно осъществявани и без надлежно учредена по делото представителна власт от жалбоподателя Х. М. С.. При това положение са споделими доводите на състава на Административен съд гр.Хасково, че е налице надлежно връчено съ Също така, правилно административният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява наличието на предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК за настъпване на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Константна е практиката на съдилищата, че по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК "особени непредвидени обстоятелства" са само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природни бедствия, социални катаклизми, внезапно тежко заболяване, смърт и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени др.). Това препятствие трябва да не е краткотрайно и да продължава почти през целия период на течение на срока, съответно да бъде единствената причина за пропускането му. Посоченото в искането основание за пропускане на срока - липсата на надлежно уведомяване относно разпореждането на съда за оставяне жалбата без движение, основателно не е възприето от административният съдия като такова по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Това основание на първо място не е налице по изложените по-горе съображения и на второ място това твърдение би било основание за обжалване на прекратителното определение, което по делото не е сторено. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,