Определение № 505 от 05.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 179/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, представляван от управителя В. Г., чрез адв. Н. П., с представено пълномощно по делото иска отмяна на решение № 43 от 03.08.2021 г. по т. д. 25/21 г., ОС Благоевград, с което е обявена неплатежоспособността му, открито е производство по несъстоятелност, назначен е синдик и е свикано първо събрание на кредиторите. Представя ревизионен акт № Р 220001222001833-091-001/29.11.2023 г., НАП, с който са установени задължения на „ВиВГД Оранжерии Петрич“ ООД за довнасяне на корпоративен данък, с твърдение, че според констатациите в този ревизионен акт, „Ви ВГД Оранжерии Петрич“ ООД имал задължение да отпише поради погасяване по давност задълженията по посочени договори за кредит на „КТБ“ АД, за главницата 5 годишен срок от обявяване на тяхната изискуемост 24.09.2015 г, т.е до 24.09.2020 г. за лихвите неустойките и разноските, 3 годишен срок от обявяването на тяхната изискуемост 24.09.2015 г., до 24.9.2018 г, 24.09.2019 г, 24.10.2020 г. Сочи, че производството по несъстоятелност на молителя, „Консервна фабрика Петрич“ ООД е било образувано по молба на „КТБ“ АД с основание вземания по търговски сделки, посочените договори за банков кредит, като молителят е солидарно отговорен по силата на закона, на основание чл. 263 л от ТЗ. Твърди, че посоченият ревизионен акт е нововъзникнало доказателство, което към изготвяне заключението на вещото лице не било отчело, че всички вземания на „КТБ“ АД са погасени по давност. Солидарната отговорност била погасена по давност още преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. По молба на „КТБ“ АД било открито производство по несъстоятелност с решение № 860 от 20.02.2019 г. С решение № 498 от 26.02.2020 г. по т.д. 3999/19 г. АС – София отменил решение № 860 от 20.02.2019 г., в частта, с която е обявено „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД в несъстоятелност. С касационна жалба било обжалвано решение по дело 3999/19 г. АС София и с определение по т.д. 1186/20 г. не било допуснато до касационно обжалване. Въпреки че дружеството било обявено в несъстоятелност, счита, че при преценка състоянието на неплатежоспособност, с помощта на вещо лице, в хода на производството по т.д. 25/21 г., в случай, че не се съобразят вземанията на „КТБ“ АД към „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, в пълен размер, то коефициентите съгласно тези варианти на експертизите, не обосновават наличието на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Счита, че ревизионният акт е ново писмено доказателство, което обосновава заключение, така както е изложил. Моли да се отмени решението. „КТБ“ АД, молител в производството по т.д. 25/21 г. оспорва искането за отмяна на влязло в сила решение. Счита, че вземанията му са приети в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 685а, ал.1 от ТЗ с предявяване на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече докато трае производството по несъстоятелност. Вземанията на банката били включени в списъка с приети вземания, като списъкът с приети вземания бил одобрен. Излага съображения, че не може при влязъл в сила акт на съда съгласно чл. 694, ал. 4 от ТЗ да се отпише вземане на основание ревизионен доклад. Твърдението на административния орган било неправилно. Счита ,че молителят основава искането си с твърдение за изтекла давност, неправилно констатирана и следва да се приеме, че нормата на чл. 303 от ГПК изключва възможност да се въвеждат възражения, които не са били наведени в хода на първоинстанционното производство, каквото е възражението за погасителна давност. Счита, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима - изхожда от легитимирана страна. Молбата е подадена в срок. Съгласно чл. 305, ал.1, т. 1, пр. 1 от ГПК молбата на соченото основание следва да е подадена в 3 месечен срок от който на молителя е станало известно писменото доказателство, което в случая е посочено в молбата, че е станало на 29.11.2023 г., молбата е подадена на 11.12.2023 г. Въпрос по съществото на искането е дали са налице сочените от молителя основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Следва да се отбележи, че с оглед представеното определение № 50 593 от 14.11.2022 г. по т.д. 2097/22 г., ВКС, ТО не е допуснато до касационно обжалване решение № 285 от 3.5.2022 г. по т.д. 946 /21 г. АС – София, с което е потвърдено решение № 43 от 03.08.2021 г., по т.д. 25/21 г., ОС – Благоевград. Следователно решението е влязло в законна сила. С оглед на изложеното и като взе предвид, че е установено надлежно и редовно подадена молба, съгласно чл. 307, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че молбата следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения съдът