Определение № 84 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1783/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. П. К. – пълномощник на Р. Ц. Г. и М. Ц. Л. против определение № 1917/25.07.2023 г. по в.гр.д. № 157/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, 14 граждански състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решение № 602/09.05.2023 г. по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението. Сочи се, че при общ обжалваем интерес от 40 000 лева по отношение на част от уважените претенции на ищците Р. Г. и М. Л. минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 5 280 лева с ДДС, а при обжалваем интерес от 20 000 лева по отношение на отхвърлената част от претенцията на ищеца Р. Г. минималният размер на възнаграждението е 2 640 лева с ДДС, т.е. възнаграждението за двамата ищци пред въззивната инстанция е в общ размер на 7 920 лева с ДДС. Претендира се да бъде отменено определението в обжалваната част и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение до пълния размер от 7 920 лева с ДДС или допълнително още 1 380 лева с ДДС. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на частната жалба от ответника “Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. С решение № 602/09.05.2023 г. по гр.д. № 157/2023 г. на Апелативен съд – София след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъден ответникът “Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Р. Ц. Г. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 20 000 лева като застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й Ц. Д. Л., ведно със законната лихва от 21.01.2020 г. до окончателното изплащане, и е потвърдено решението в частта, в която е осъден ответникът да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Р. Ц. Г. сумата над 80 000 до 100 000 лева и на М. Ц. Л. сумата над 100 000 лева до сумата от 120 000 лева като застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща им Ц. Д. Л., както и е присъдено в полза на адв. П. К. възнаграждение по чл. 38 ЗА в общ размер на 5 300 лева. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от адв. К. молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се претендира присъждане на възнаграждение от още 2 620 лева с ДДС. С определение от 25.07.2023 г. въззивният съд е приел, че при обжалваем интерес от общо 60 000 лева дължимата сума за възнаграждение на адвокат е в размер на 6 540 лева с ДДС, поради което на адвоката следва да бъде присъдена допълнително сумата от 1 240 лева, а за горницата над тази допълнителна сума до 2 620 лева молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че определението в обжалваната част е правилно. В случая пред въззивната инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА с включен ДДС, обективирано в подадената от Р. Г. въззивна жалба и съответно в отговора на Р. Г. и М. Л. на подадената от застрахователя въззивна жалба. С оглед препращащата разпоредба на чл.36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на всеки от ищците е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, към чието съществено съдържание се отнася изискването на чл. 36, ал. 2 ЗА за минимален размер на възнаграждението на адвоката за съответния вид работа (в този смисъл определение № 45/15.03.2021 г. по гр.д. № 2154/2020 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о., определение № 50001/05.01.2023 г. по гр.д. № 1987/2022 г. на ВКС, ГК, II г.о.). С оглед датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, за изчисляване размера на адвокатското възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от горецитираната наредба (редакция към изм. ДВ, бр. 41/23.05.2017 г.), определяща при интерес от 10 000 лева до 100 000 лева минимално възнаграждение в размер на 830 лева плюс 3% горница над 10 000 лева. Следователно в случая при съобразяване на обжалваемия интерес минималното адвокатско възнаграждение за въззивното производство касателно претенциите на Р. Г. и М. Л. възлиза в общ размер на 3 432 лева с ДДС. Поради гореизложеното не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател за сочения в частната жалба начин на изчисляване на минималния размер на адвокатското възнаграждение като отделни интереси (т.нар. в частната жалба “2 х 20 000 лева”), нито цитирания размер по сега действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата. В случая въззивният съд е определил по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение с включен ДДС, което надхвърля изчисления по-горе минимален размер. Поради това правилно е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на горницата над допълнително определената сума от 1 240 лева до 2 620 лева. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Апелативен съд – София в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,