Определение № 3514 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2079/2024 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 11.04.2025 год. на касатора Д. Б. У., чрез адв. Б. Ю. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело определение № 1588 от 31.03.2025 год. в частта му за разноските. Касаторът поддържа, че е узнал за претенцията за разноски на насрещната страна с постановяването на определението по делото, тъй като отговорът на касационната жалба не му бил връчен. Счита, че присъденият на насрещната страна адвокатски хонорар е прекомерно завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /с предишно наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. За първоинстанционното производство, в което се извършвали най-много процесуални действия, на ответника били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лв., а за въззивното производство – 2 500 лв. В касационното производство бил подаден само писмен отговор и не били извършвани процесуални действия. Ответната страна „Пейсейф България“ ЕООД счита, че искането следва да се остави без уважение, тъй като размерът на присъденото възнаграждение е справедлив. При определяне на адвокатското възнаграждение били взети предвид необходимите действия за предоставяне на адекватна процесуална защита и съдействие, в т.ч. действията по запознаване с касационната жалба и изготвянето на отговор. Предмет на производството били три иска, като съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението следвало да бъде определено съобразно броя на исковете, за всеки един от тях поотделно. Възнаграждението за производство по отмяна на уволнение и възстановяване на работа било изчислено в съответствие с Наредбата, като минималната работна заплата за страната към момента е била 933 лв., т.е. за двата иска възнаграждението възлизало на 1 866 лв. Възнаграждението по иска по чл. 225, ал. 1 КТ се изчислявало в съответствие с материалния интерес – чл. 7, ал. 2 от Наредбата, като същото в частност възлизало на 1 712.74 лв. Така нормата на чл. 9, ал. 3 от наредбата указвала, че минимално възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, е 3/4 от 3 578.74 лв., или 2 684.06 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Разгледано по същество, искането е основателно. Касационното производство е образувано по касационна жалба на Д. Б. У. срещу въззивно решение № 1163 от 29.02.2024 год., постановено по в. гр. дело № 11880/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А с-в, с което, като е потвърдено решение № 7564 от 13.05.2023 год., постановено по гр. дело № 23918/2022 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 с-в, поправено с решение № 15119 от 17.09.2023 год., са отхвърлени предявените от Д. Б. У. срещу „Пейсейф България“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със заповед № HR-61 от 08.03.2022 год. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител, процес заявки“ и за осъждане на ответника да заплати сумата от 14 586 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 09.03.2022 год. до 09.09.2022 год. Ответната страна „Пейсейф България“ ЕООД е подала, чрез упълномощен адвокат, отговор на касационната жалба, с който е поискала и присъждането на направените разноски, като е представила фактура и платежно нареждане, от които е видно, че е заплатила по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2 653 лв. С определението по настоящото дело № 1588 от 31.03.2025 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и касаторът е осъден да заплати на ответника направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 653 лв. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат, само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – без открити заседания /например в производството по чл. 288 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжа, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражение за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК /определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, определение № 60180 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2021 г., IV г. о., ГК/. От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /с предишно наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не обвързват съда. Дължимият размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на предмета на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В практиката на ВКС, обективирана в определение № 151 от 9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5951/2015 г., III г. о., ГК, определение № 821 от 23.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о., ГК, определение № 732 от 28.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5545/2016 г., IV г. о., ГК, определение № 240 от 19.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3430/2019 г., III г. о., ГК, определение № 91 от 2.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2019 г., IV г. о., ГК, определение № 4090 от 14.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4696/2023 г., III г. о., ГК, безпротиворечиво се приема, че минималното адвокатско възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнение и за възстановяване на предишната работа /чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ/ е общо и се определя според минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определянето му от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Когато тези искове са съединени с иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа /чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 255, ал. 1 КТ/, който е оценяем, по него на адвоката се следва отделно възнаграждение по реда чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. Така минималното възнаграждение се определя сумарно – минимална месечна заплата /по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ/ и възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съобразно цената му. В разглеждания случай адвокатското възнаграждение по исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната работа възлиза на 933 лв., в какъвто размер е минималната работна заплата към м. юни 2024 год., когато е бил уговорен и заплатен хонорара. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ възлиза на 1 712.74 лв. Следователно минималното адвокатско възнаграждение по трите иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ е в размер на 2 645.74 лв. Макар касаторът да е поставил шест въпроса, по които да бъде допуснато касационно обжалване, половината от тях са били неотносими към спора, а в подадения отговор на касационната жалба са изложени основно общи съображения за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като липсва анализ на съдебна практика и приложими правни норми. Следователно касационното производство не отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и с оглед обема и съдържанието на положения от адвоката труд по представения отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат намалени до минималния размер по чл. 9, ал. 3 от Наредбата, а именно до 1 984.31 лв. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение