Решение № 202 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1453/2013 г.

Решение № 202 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1453/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "София Портфолио" Б. В. - частно търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Х., срещу решение № 1902 от 30.11.2012 г., постановено по т. д. № 3190/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото решение е отменено решение № 1204 от 02.07.2012 г. по т. д. № 5531/2011 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност [фирма] е определена датата 20.05.2010 г., и за начална дата на неплатежоспособността е приета датата 31.12.2007 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. К. поддържа, че въззивният съд е игнорирал разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ като е определил началната дата на неплатежоспособност единствено на база установените чрез заключението на съдебно - икономическата експертиза икономически показатели /коефициенти/ за ликвидност и автономност, без да вземе предвид положителните резултати от търговската дейност на длъжника след 31.12.2007 г. и извършените след тази дата плащания към кредитори. Навежда оплаквания, че съдът не е изследвал момента на спиране на плащанията като факт, релевантен за обективното проявление на неплатежоспособността и за нейната начална дата. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата 20.05.2010 г. Претендира разноски за производството пред ВКС. В открито съдебно заседание ответникът по касация [фирма] - [населено място], заявява становище за основателност на касационната жалба. С определение № 391 от 10.06.2013 г. е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на икономическите показатели /коефициенти/ за ликвидност при установяването й Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] е определена датата 20.05.2010 г., съвпадаща с падежа на непогасените задължения на длъжника към молителя по договор за кредит № 627/2008 г., и да определи за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2007 г., Софийски апелативен съд е приел, че неплатежоспособността е израз на трайната неспособност на длъжника да изпълнява изискуемите си парични задължения към всички свои кредитори и не следва да бъде обвързвана с неизпълнението на задължения към отделен кредитор. При определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът е взел предвид заключението на назначената от първата инстанция съдебно - икономическа експертиза, чрез която са установени показателите за финансово - икономическо състояние на длъжника за периода 2007 г. - 2011 г. Като е съобразил констатациите в заключението, че коефициентът за обща ликвидност за целия изследван период е бил под единица /съответно за 2007 г. - 0.68, за 2008 г. - 0.92, за 2009 г. - 0.56, за 2010 г. - 0.60, и за 2011 г. - 0.51/, че коефициентите за незабавна и бърза ликвидност са се движили в границите 0.20 - 0.49, а този за абсолютна ликвидност - в границите 0.06 - 0.0001, и че притежаваните от длъжника дълготрайни активи са обект на учредени залози и ипотеки, съдът е направил решаващия извод, че състоянието на неплатежоспособност се е проявило към 31.12.2007 г., когато дружеството е загубило финансовата си автономия, станало е изцяло зависимо от кредиторите си и се е оказало в положение на невъзможност да обслужва задълженията си към тях. За ирелевантен е счетен фактът, че поради неосигурен достъп на вещото лице до счетоводните книги на длъжника не е установено кога длъжникът е спрял да плаща на доставчиците си и на другите свои кредитори. Решението е неправилно. По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - напр. решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на II т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на I т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на I т. о. и др. Задължителната практика е ориентирана към становището, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността; От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от посочената задължителна практика и е направил необосновани и незаконосъобразни изводи относно началния момент на проявление на неплатежоспособността на длъжника [фирма]. От заключението на съдебно - икономическата експертиза, на което се е позовал въззивният съд, действително се установява, че към 31.12.2007 г. дружеството - длъжник се е намирало във влошено финансово - икономическо състояние, тъй като при формирани краткосрочни задължения в размер на 1 017 000 лв. е разполагало с краткотрайни активи на стойност 691 000 лв., като с оглед на съотношението между задълженията и активите коефициентът на обща ликвидност е възлизал на 0.68. Същевременно обаче от заключението е видно, че през следващата 2008 г. е проявена тенденция към подобряване на икономическото състояние, изразена в увеличаване на инвестираните средства в краткотрайни активи, нарастване на стойността на материалните запаси до 623 000 лв., на вземанията към клиенти и трети лица до 2 667 000 лв. и на паричните средства до 2 814 000 лв. в резултат на парични постъпления от финансови предприятия. За 2008 г. е отчетен положителен финансов резултат от дейността - печалба в размер на 67 000 лв., и са погасени 99.9 % от задълженията на дружеството, формирани от дейността през 2007 г. Съотношението между краткотрайните активи /6 104 000 лв./ и краткосрочните задължения 6 666 000 лв./ е намерило отражение в коефициента за обща ликвидност, който към 31.12.2008 г. е нараснал до 0.92. Коефициентът за обща ликвидност, който е близък до единица, и размерът на погасените през 2008 г. задължения към кредиторите не позволяват да се направи извод, че длъжникът се е намирал в състояние на неплатежоспособност към приетата от въззивния съд дата - 31.12.2007 г. Процентът на погасените през 2008 г. задължения разкрива, че след 31.12.2007 г. длъжникът е извършил плащания на значителна стойност, което изключва спирането на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 2 ТЗ като индикация за настъпила към 31.12.2007 г. неплатежоспособност. Производството по несъстоятелност е открито поради неплатежоспособност на длъжника, с оглед на което констатацията на вещото лице за свръхзадълженост на длъжника към 31.12.2007 г. е без значение за определяне на началната дата на неплатежоспособност. Проявлението на неплатежоспособността, разглеждана като обективно състояние на трайна неспособност на длъжника да погасява с краткотрайните си активи изискуемите задължения към всички кредитори по чл. 608, ал. 1 ТЗ, е започнало от началото на 2009 г. От заключението на съдебната експертиза се установява, че през 2009 г. размерът на краткосрочните задължения е нараснал до 10 066 000 лв. при налични краткотрайни активи на стойност 5 639 000 лв., в резултат на което коефициентът на обща ликвидност е намалял до 0.56. Заключението на съдебно - икономическата експертиза не съдържа данни за извършени от длъжника плащания към кредитори през 2009 г., а и самият длъжник не е ангажирал доказателства за такива плащания. При липса на доказателства се налага извод, че през 2009 г. е настъпило трайно влошаване на икономическото състояние на длъжника, в резултат на което към края на годината последният е бил в обективна невъзможност да покрива изискуемите си задължения с притежаваните краткотрайни активи и окончателно е спрял плащанията към кредиторите си. Датата 31.12.2009 г. е най-сигурният момент, в който е настъпила неплатежоспособността, поради което тя следва да бъде определена за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма]. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че началната дата на неплатежоспособност съвпада с датата 20.05.2010 г., когато длъжникът е спрял да изпълнява изискуемите си задължения по договор за кредит № 627/2008 г., с който касаторът "София Портфолио" Б. В. се е легитимирал като кредитор в производството по несъстоятелност. Както бе посочено по-горе, в задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК е възприето разбирането, че от значение за началната дата на неплатежоспособност е моментът на проявление на трайната невъзможност на длъжника да обслужва задълженията към всички свои кредитори, а не моментът, в който са преустановени плащанията към отделен кредитор. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което за начална дата на неплатежоспособност на [фирма] да се определи датата 31.12.2009 г. В зависимост от изхода на делото на касатора следва да се присъдят поисканите с жалбата разноски за производството пред ВКС в размер на сумата 155 лв. /платени държавни такси/. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,