Решение № 5050 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. Д., чрез адв. Лалова, против Решение № 24138/13.07.2025 г., постановено по адм. д. № 2888/2025 г. по описа на Административен съд София- град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Столична община, при редовно призоваване,не излъчва представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Счита първоинстанционното решение за неправилно. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението, при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил иска на Д. Д. Д. против Столична община за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева по повод обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № СОА18-РД11-165/18.01.2018 г., издадено от заместник- кмет на Столична община. С решение от 01.04.2020 г. по НАХД № 4277 по описа на Софийски районен съд за 2018 г. е отменено посоченото наказателно постановление, с което на Д. Д. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 46, т. 4, от Наредбата на Столичния общински съвет за организацията на територията на СО. Посоченото решение на Софийски РС не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 19.06.2020 г. Претендираните имуществени вреди в размер на 300 лева представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство, образувано по жалбата на Д. Д. Д. срещу наказателното постановление. Административният съд е приел, че по делото не е доказано извършването на плащане, което да се приеме като реално претърпени и претендирани от ищеца имуществени вреди, тъй като договорът за правна помощ не е от кочан и не са изпълнени изискванията на Закона за счетоводството. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според последното, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Неправилен е изводът на съда, че по делото не е доказано настъпването на вредите и техният размер. Приложен е договор за правна помощ за сумата от 300 лв., платена в брой. Това доказва размера на адвокатското възнаграждение, начина на заплащането му и самото плащане. Договорът е в кориците на административно-наказателното дело, следователно е с достоверна дата. Нито законът, нито ТР № № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС предвиждат ограничения относно формата на договора за правна защита и съдействие, а по отношение на доказване плащането в брой, тълкувателното решение изрично сочи, че вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Няма основание да се изисква по висок доказателствен стандарт по отношение на самото плащане, от този заложен в тълкувателното решение, когато се претендира обезщетение за вреди в размер на разноски, сторени в производство, за което липсва изричен ред за поемане на разноските от загубилата спора страна. Отделен е въпросът за размера на обезщетението за вреди, когато разноските са в твърде висок размер и в тези случаи действително съдебната практика приема, че противопоставими на ответника са само тези разноски за адвокатска защита, които са в обоснован и справедлив размер. Тук обаче става въпрос за минимално възнаграждение, поради което този въпрос не стои. Що се отнася до приложението на Закона за счетоводството, той би бил приложим по данъчен спор между адвоката и приходната администрация, какъвто спор е извън предмета на настоящото дело. Предвид изложеното, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Столична община да заплати на Д. Д. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № СОА18-РД11-165/18.01.2018 г., издадено от заместник- кмет на Столична община. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на същите в първоинстанционното производство. Те са в общ размер на 552, 20 евро, равняващи се на 1 080 лева, от които 5, 11 евро, равняващи се на 10 лева, заплатена държавна такса и 255, 65 евро, равняващи се на 500 лева заплатен адвокатски хонорар, видно и от приложения договор за правна помощ. Пред касационната инстанция разноските са в размер на 255, 65 евро, равняващи се на 500 лева, заплатен адвокатски хонорар и 35, 79 евро, равняващи се на 70 лева, заплатена държавна такса. Въз основа на изложеното, в полза на Д. Д. Д. следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ в размер на 552, 20 евро, равняващи се на 1 080 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,