Определение № 11201 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10987/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в [населено място затвор], срещу определение № 16895 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6237/2024г. по описа на Административен съд- София град, с искане за отмяната му като неправилно. Изложените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт са неясни, вкл. обидни квалификации към органите на съдебната власт като липса на компетентност, безпристрастност и т.н. Излагат се твърдения за погазване на човешките му права, гарантирани с Конституцията на Р.България и КЗПЧОС за отмяна на съдебния акт. Иска отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствите действия, но от друг съдебен състав. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С влязло в сила определение N4650/11.02.2025г., съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса. С Разпореждане 14721/ 29.04.2025 г., е оставена без движение частната жалба на Г. В. К. с указание в 7- дневен срок от съобщаването частният жалбоподател да внесе по сметка на ВАС държавна такса за обжалването в размер на 30 лв. с предупреждението, че при неизпълнение на горните указания в посочения от съда 7-дневен срок, частната му жалба ще бъде върната. В дадения срок, указанията не са изпълнени и с обжалваното в настоящото производство определение съдът е върнал на К. частната жалба против определение № 1199/ 13.01.2025 г. по адм. дело № 6237/ 2024 г. Обжалваното определение е правилно. Частната жалба, отправена до съда, следва да е във формата и със съдържанието, определени в закона. Към жалбата следва да се приложат и лимитативно посочените в чл.213 от АПК документи, като в т.3 изрично е посочен като приложение – документ за внесена държавна такса, ако такава се дължи. В случая, частният жалбоподател е следвало да внесе държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ВАС, тъй като с влязло в сила определение N4650/11.02.2025г., съдът е оставил без уважение искането му частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса. При установеното от първоинстанционния съд, че частната жалба, с която е сезиран, не отговаря на законовите изисквания, правилно същата е оставена без движение, като на частния жалбоподател са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности, които не са отстранени в преклузивния 7-дневен срок. Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.213а, ал.1, изр.2-ро от АПК, частната жалба е върната на К.. С оглед изложените съображения обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение