Решение № 4434 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9904/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична Община - Район "Панчарево" срещу Решение № 21942/ 25.06.2025 г., постановено по административно дело № 2493/ 2025 г. на Административен съд - София - град, с което се отменя Удостоверение- заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка по заявление № РПН-24-УГ01-150/ 28.10.2024 г. на А. Х. П., в частта, с която са заменени двама от посочените от заявителя свидетели. Върната е преписката на Кмета на район „Панчарево“ на Столична община за ново произнасяне в отменената част, при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението, в 14- дневен срок от влизането му в сила. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че решението на АССГ е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдът е възприел само и единствено твърденията на жалбоподателя без да провери тяхната истинност. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът- А. Х. П. в писмен отговор и подадена молба оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като валиден допустим и правилен съдебен акт. Моли да се присъдят разноските сторени пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага доводи в представеното писмено становище. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт на Административен съд– София град се отменя удостоверение - заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка по Заявление № РПН-24-УГ01-150/ 28.10.2024г. на А. Х. П., в частта, с която са заменени двама от посочените от заявителя свидетели. Върната е преписката на кмета на район „Панчарево“ на Столична община за ново произнасяне в отменената част, при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението, в 14-дневен срок от влизането му в сила. Осъден е район „Панчарево” на Столична община да заплати на А. Х. П. съдебни разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева. За да постанови този резултат адм. съд е посочил, че административното производство е започнало по Заявление № РПН-24-УГ01-150/ 28.10.2024 г., подадено от А. Х. П. до кмета на район „Панчарево“ на СО за заверка на молба-декларация за признаване на право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка за имот с [идентификатор] и адрес: област София, [населено място], [заличен текст], вид собственост частна, вид територия– урбанизирана, НТП ниско застрояване до 10 м, площ 577 кв.м, стар номер 1927. Към заявлението са приложени 4 броя молби– декларации, актуална скица от кадастралната карта, издадена от АГКК, комбинирана скица от ГИС София с история на имота, удостоверение, че имотът не попада в стопански двор, удостоверение за реституционни претенции от ОСЗ, пълномощно. Приложен е и списък със свидетели по чл.587, ал.2 от ГПК, указани от молителя. Производството е приключило с извършването на исканата административна услуга, като с Писмо № РПН24-УГ01-150 /3/ 05.02.2025 г. А. Х. П. е уведомен, че молбата– декларация с вх. № РПН24-УГ01-150/ 28.10.2024 г. е заверена и същата може да бъде получена в деловодството на район „Панчарево“ на СО. Писмото е съобщено на жалбоподателя на 13.02.2025 г. Със заверената молба- декларация е удостоверено, че процесният имот не е общинска собственост и не е актуван като такава. Посочени са трима свидетели, които да бъдат призовани и разпитани при извършване на обстоятелствената проверка, като двама от тях не съответстват на тези в заявлението на А. П.. Адм. съд изложил съображения, че доколкото свидетелските показания са необходими, за да може нотариусът да се убеди в основателността на искането, същите макар и част от административната услуга по заверка на молбата- декларация, имали значение единствено за охранителното производство по издаването на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, като аргумент за това следвал от разпоредбата на чл.587, ал.3 от ГПК. Законът обаче ясно разписвал, че макар и посочени от извършващия административната услуга орган, свидетелите следва да бъдат указани от заявителя на услугата. Житейската логика подсказвала, че именно този, който иска да се сдобие с документ за собственост на имота, който владее, познава съседите на този имот и може най- точно да ги посочи. В производството по извършване на административна услуга административният орган следвало да удостовери исканите факти и обстоятелства такива каквито са, като отрази в молбата-декларация както обстоятелството дали съответният недвижим имот е актуван като общински, така и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани като свидетели в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. По изложените съображения издаденото за извършване на исканата административна услуга удостоверение за заверка на молба- декларация, е отменено в оспорената му част, а преписката– върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения при идентифициране на предмета на делото са неоснователни, доколкото придружителното писмо, посочено в мотивите е неразривно свързано с извършената адм. услуга. В диспозитива на съдебния акт коректно е посочено кой адм. акт се отменя и в коя негова част. Допуснатите неточности в мотивите, не представляват съществено нарушение, което да има характер определящ съдебния акт, като неправилен. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон. Административният орган е бил сезиран с искане за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху имот и определяне на свидетели. Правилни са изводите на съда, че производството за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка се осъществява по реда на чл. 587, ал.2 ГПК, съдържащ правила с императивен характер, които не могат да се дерогират от административния орган. Съгласно чл. 587, ал.2 ГПК ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимия имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Според визираната разпоредба, когато кметът на общината е сезиран да попълни молбата декларация за целите на обстоятелствената проверка и собствениците са посочили свидетели, това тяхно посочване се квалифицира от закона като указание. Същото има обвързваща сила спрямо кмета на общината и не може да се изменя от него. Доколкото в конкретния случай заявителите са посочили свидетелите, като са отразили данните на същите в подадената молба- декларация, съобразно нормата на чл. 587, ал.2 ГПК, то административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства. Кметът следва да отрази в молбата- декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. В случай, че има информация за нередност, свързана със свидетелите- адм. орган може аргументирано да даде указания до заявителя за тяхната замяна с други лица, посочени от него. При условие, че не последва тяхната замяна, същият следва да извърши заверка, като има възможност да удостовери своите съображения с наличната информация за свидетелите, която да послужи пред нотариуса. Компетентният нотариус преценява дали лицата могат да послужат за свидетели на релевантните за случая обстоятелства. При постановяването на оспореното съдебно решение, не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК, които да налагат отмяната му. Решението на съда, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение