Определение № 1828 от 07.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4674/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „Авто Маги“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Д., срещу определение № 16130 от 28.08.2025 г. на Софийски градски съд, II – Е въззивен състав по в. гр. д. № 12783/2022 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение постановеното по делото решение № 2367/16.04.2025 г. в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се становище, че въззивният съд не е разгледал наведените в молбата по чл. 248 ГПК възражения, като самото определение е немотивирано. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер. Ответникът В. Р. С., чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище по частната жалба, с което поддържа, че същата е неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивното производство пред Софийски градски съд по в. гр. д. № 12783/2022 г. е приключило с постановено решение № 2367/16.04.2025 г. Със същото решение въззивникът В. Р. С. е осъден да заплати на „Авто Маги“ ООД сумата от 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, след редуцирането им от 1 300 лв., по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С обжалваното определение № 16130 от 28.08.2025 г. Софийски градски съд, II – Е въззивен състав е оставил без уважение молбата на „Авто Маги“ ООД за изменение на решението в частта за разноските за осъждане на въззивника да заплати пълния размер на направените разноски, а именно 1300 лв. - адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред въззивната инстанция. За да постанови този резултат, въззивният съд е посочил, че при определяне размера на следващите се на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение е съобразил критериите, заложени в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г., задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, както и непротиворечивата съдебна практика на ВКС създадена след постановеното решение на СЕС, а именно - фактическа и правна сложност на делото, извършените от пълномощника на страната процесуални действия, включително при съобразяване на необходимата правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, цената на исковата претенция, която възлиза на 4 345.98 евро. Допълнил е, че всички релевантни обстоятелства са били съобразени при постановяване на въззивното решение, като е посочил, че липсват обстоятелства, които да променят направените изводи и мотиви на съда в тази част на решението. Частната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред въззивния съд е подадената от В. Р. С. въззивна жалба срещу решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата от 4 345.98 евро. При преценка основателността на наведеното в хода на производството възражение за прекомерност на разноските, направени от въззиваемата страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е съобразил даденото разрешение по преюдициалното запитване в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, според което не е обвързан от минимално определените размери на адвокатските хонорари в Наредба № 1/20024 г., изготвена от съсловната организация на адвокатите. Приел е, че възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията; извършените от процесуалния представител действия; защитавания интерес; вида и количеството извършена работа. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение е силно занижен, както и че заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на адвокатските възнаграждения, които се заплащат за водене на дела с фактическа и правна сложност като настоящото. Въззивното определение е съобразено с решението на СЕС по дело С-438/2022, което е задължително за всички национални съдилища, и правото на Европейския съюз има директен ефект и предимство пред всяка национална правна уредба, която му противоречи – чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Въззивното производство не разкрива висока фактическа и правна сложност. В този смисъл определеното адвокатско възнаграждение й съответства. Положеният от адвоката труд се изразява в подаване на отговор, участие в проведеното едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, защитните позиции на страните са били изяснени още в първоинстанционното производство, материалният интерес по делото не е висок. Изводът в обжалвания съдебен акт за размера на възнаграждението за осъщественото от адвокат Д. процесуално представителство на „Авто Маги“ ООД пред въззивната инстанция (800 лв.) е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, реално положената работа, засегнатия интерес и условията на възлагане на представителството. Следователно правилно въззивният съд е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При така изложените съображения съставът на ВКС, ГК, Четвърто ГО